Японският стремеж към чистота и съвършенство е в основата не само на пълноценното и смислено съществуване, но и философията, върху която стъпва новото Mitsubishi Eclipse Cross. Това е път на упоритост, който изисква ежедневни малки крачки, приближаващи ни до неговия край, само за да разберем, че краят е просто ново начало, а финална линия няма. Mitsubishi Eclipse Cross обещава пътешествие, изпълнено с амбиция и дързост, но и с вглъбяване в детайлите и в себе си.
Заедно с Mitsubishi Eclipse Cross потърсихме пътя на японското съвършенство около нас. Първият ни разказ е вдъхновяващата история на съвременните самураи, практикуващи бойното изкуство Кендо. Неговата тайна е в спокойствието на движението. За дзен, самурайската стигма и близостта до съвършенството разказва председателят на българската федерация по Кендо – Александър Арабаджийски.
"Първото проявление на съвършенството е абсолютната чистота", твърди Джеймс Клавел в историческия си роман "Шогун", който описва средновековна Япония. Великолепната книга, събуждаща любопитството към магията на японската култура, философия и ценности, се оказва вдъхновител за не един от учениците на Сенсей Арабаджийски (в превод – учител). Той е един от първите кендо бойци у нас. Запалва се по бойното изкуство преди много години като го превръща в основа за целия си светоглед. Срещата с председателя на българската федерация по кендо е кратка лекция за това, как се оцелява в градската джунгла и се градят морални устои.
След годините тренировки учениците на Сенсей вече знаят, че "Шогун" не е реалистичен поглед, а по-скоро опияняващ хиперболизиран разказ като повечето художествени романи. Но вярват до ден днешен в основните мъдрости, кодирани в текста. Като това, че търпението е важно за мъжа и от жизнено значение за водача.
"В наши дни спонтанен сблъсък между двама бойци, разбира се, би могъл да се случи, но не в контекста на Кендо. Кендо в миналото е било начин за убиване, а след това градира и става начин за усъвършенстване и възпитание. Той е танц, изобразяващ сблъсък на личности, но ударите могат да бъдат истински", казва Сенсей Арабаджийски.
Той, както и хората, които практикуват Кендо, са в хармония със себе си, но и с останалите. Постигането на съвършеното овладяване на емоциите и духа всъщност е код за оцеляване през трудностите на съвремието, казва още Александър Арабаджийски.
"Изпитание е да постигнем синхрон със заобикалящите хора, които не разбират идеята на Кендо. Ние помежду си, визирам учениците и другите бойци, сме запознати с духа и идеята на Кендо и сме в синхрон. Разбираме се с малко думи, само с действия и погледи".
Тези качества се придобиват неусетно за притежаващите ги. Самите бойци, които са тръгнали по Пътя на меча, не усещат промяната, която настъпва в самите тях. "Но ако направим обективна ретроспекция върху характерите си сега и в миналото си, има промени в тази посока".
Кендо навлиза у нас след 90-те години. Появява се тенденция, в която хората на зряла възраст са по-склонни да се запознаят с философията на Кендо.
"Може би защото наистина е трудно занимание. Изисква постоянна концентрация и да се мисли за това, което се прави. Да се мисли постоянно, да се коригират действията", казва Сенсей Арабаджийски.
Кендо всъщност е близко до европейската фехтовка като в него не участват краката. С дървения меч се практикуват стандартизирани заучени форми и удари. Съвременното Кендо събира в себе си есенцията на всички основни принципи и техники, ползвани от легендарните самураи.
"Красотата на Кендо може да се види по демонстрации и изпити за майсторски степени. В двубоите ползваме шинай – дървени мечове с малко по-ръбата форма. Създадени са през 18-и век с цел безопасно практикуване. В миналото , когато всеки е бил с меч на кръста, единият от бойците винаги е излизал мъртъв от боя. Това, разбираемо, не може да се случва на всяка тренировка", обяснява Арабаджийки.
Шинай не е истински, остър меч, но тези, които тренират Кендо в същинския му дух, го възприемат като такъв.
"Когато срещу вас има човек с меч не бива да се действа прибързано и лекомислено. Защитаваме се концентрирани в изпълнението, а бамбуковият шинай и екипировката правят тренирането безопасно."
Сенсей и неговия ученик обличат екипировките си и застават до Mitsubishi Eclipse Cross. Поставят характерните маски и кръстосват шинай пред колата. За кратко време събират публика, любопитна да види демонстрацията на някои от основните форми в Кендо. Сега разбираме острите форми на колата - те са въплъщения на същия този японски дух, който може да примири агресия и спокойствие в едно, който може от бойно изкуство да направи ежедневна философия за смирение, а от боя - танц.
Двубоите в Кендо наистина носят в себе си изяществото и красотата на танца. Това е разбираемо, защото то е създадено от самураите. Истински аскети на своето време. Повечето от тях са писали поезия, рисували са и са имали своите творчески изяви макар да са били възпитавани да възпират емоциите си. Затова и са ги вливали в поетични текстове и картини, разказвали за епични срещи помежду им.
"Използва се метафората, че кендо бойците са самураите на 21-ви век. Но трябва да отбележим, че когато са съществували, все още не се е говорило за Кендо като за бойно изкуство", разкрива още Сенсей. Основното им оръжие е било катана - двуръчен издължен меч с дължина до 120 см., но също така са владеели и други умения - стрелба с лък и ръкопашни прийоми.
Затова във времето Кендо е пренесло тези бойни традиции и умения на самураите, тъй като всъщност онаследява техните морални устои и принципите им. С школите към Федерацията по Кендо класическите устои на Япония се пренасят и в България. Те оказват влияние за моралното възприятие на света. Повлияли са и на Сенсей Арабджийски, който твърди, че Кендо е основен щрих в ежедневието му.
"Кендо в най-общ превод означа Пътят на меча. Идва от кен – меч и до - път. Моят Сенсей, учителят ми, когато говори с начинаещи кендисти в беседите, казва, че това не е точен превод. Интерпретирането на “до" като път е твърде семпъл превод. “До" е нещо, което трябва да направим. Трябва да го правим, дори и да ни мързи. Дисциплината е важна и когато правим важни избори. Кендо развива безспорно и истински боен дух.
Всеки, който е поставял екипировката за Кендо и е застанал срещу противник, знае какво е усещането. Ежедневните тренировки и физическите упражнения, оказват влияние в духовното развитие - да си дълго концентриран, да не даваш шанс някой да се възползва от разсеяността или слабостта ти.
"Емоциите нямат място в Кендо. Като цяло те не са приятел на човека. Човек губи обективната си преценка за ситуацията, за партньора."
Така изпъдени, чувствата остават дълбоко в самурайската душа като не трябва да се показват. С времето Кендо бойците се научават да селектират познанствата си.
"Малко са тези, които имат място в моя свят. Имам избирателна пропускливост като на клетъчна мембрана и не се сближавам лесно, но давам много на близките си. Съвремието ни е такова, има обективни предпоставки хората да са лицемерни, двулични, слабохарактерни", казва Сенсей Арабаджийски. Обръщаме се към него с японски уклон, тъй както го нарича и ученика му Мартин. Той е завършил японистика, а с Кендо се занимава от 15-годишен. Кендо са тренирали и двамата синове на Сенсей. Вече имат други занимания.
"Надявам се отново да подновят тренировките. Всяко занимание в бойното изкуство и съвременните спортове укрепва тялото и здравето. Дори да не се докоснеш до философските аспекти. Дори само физическото развитие е безспорна полза", казва Сенсей и слага мен (характерна маска от екипировката за Кендо). Под ръкавиците, наричани Коте, Хакама (дреха, подобна на пола панталон) и Кейко Ги (горна част на екипировката) остават заровени емоциите.
В очите проблясква мъдро търпение, а ръцете хващат шинай за първия удар. Телата са фронтално едно срещу друго, за разлика от европейската фехтовка.
"Да си Сенсей не е лесно. Чувствам голяма отговорност на плещите ми. Всички хора в Дожу гледат и слушат съветите ми. Корекциите ми и поведението ми трябва да е за пример. Отговорно е да не позволява действия, постъпки, думи, които са в разрез с духа на Кендо и с общочовешките разбирания за възпитание и морал. Трудно е всеки път, когато застана пред момчетата и момичетата да съм за пример. Защото силният дух е по-важен от физическата сила".
Там се крие и хармонията на бойното изкуство. В изглаждането на острите детайли от характера, което да доведе до онова бленувано спокойствие и мир отвътре. До спокойствието в движението, в живота. Защото хванеш ли шинай и облечеш ли богу (цялата екипировка) тръгваш по пътя на Самураите ведно с принципите на Катана.
Защото спокойствието е в движението, а с Mitsubishi Eclipse Cross пътят се изминава неусетно.
