Вероятно това заглавие изрича най-голямото табу в статиите на тема автомобили. Както знаете, под суперколи разбираме тези редки екземпляри, които се произвеждат в скромни серии, имат огромна мощност, не стават за ежедневно каране и обикновено са абсурдно скъпи.
Да, повечето от тях са невероятно постижение на инженерната мисъл, но в същото време представляват една голяма глупост. Но, проблемът не е в самите коли, а по-скоро в начина, по който се използват.
Повечето собственици на суперколи ги карат така, все едно да ползваме суперкомпютъра Cray XK7, за да проверяваме електронната си поща. Точно при тези автомобили е най-лошото съотношение между възможности и реална употреба.
Предполага се, че длъжностната характеристика на журналистите, които пишат за автомобили, ги задължава да обичат тези суперколи.
И, естествено, в някаква степен и под някаква форма това е така; трудно е да не се възхитиш на зашеметяващите инженерни решения, дизайн и майсторска изработка, която е вложена в нещо като Pagani Huayra.
Но в момента, в който се спреш за миг и се замислиш как ще бъдат използвани на практика тези способни да се движат с над 300 км/ч коли, всичко това започва да ти изглежда доста нелепо.
Процентът продадени суперколи, които някога изобщо се карат на писта или се употребяват в условия, поне донякъде доближаващи се до лимита на възможностите им, е крайно незначителен.
Малък дял от тях се оказват в ръцете на пресата, и журналистите ги карат на писти и пишат едни и същи по звучене материали, в които ги превъзнасят колко са фантастични, или снимат една и съща отсечка от пистата, където карат, натискат газта до ламарината и изпитват невероятното усещане за сила и скорост, хилейки се като идиоти и крещейки с пълен глас в предното стъкло.
Няма спор, страхотно е.
Реалният проблем обаче е, че нищо от това всъщност няма значение.
Поне в момента, огромната част от тези коли ще бъдат купени, защото са най-лесният начин да покажеш на хората наоколо колко много пари имаш, отколкото ако примерно наемеш куп билборди, на които просто е написано, че си богат. Тези коли се карат със скоростта на охлюв в богати градове и внимателно се прокарват над "легнали полицаи" с една стотна от максималната им скорост.
Така че те по същността си са просто лъскави опаковки на изключително неупотребен потенциал, които са твърде скъпи, за да може някой да си позволи реално да се забавлява в тях. Има безброй коли с много по-ниско качество, което ще ви доставят много повече удоволствие, защото те наистина се употребяват - в реални условия.
И, естествено, почти никой от нас никога няма да има шанса да кара някоя такава "суперкола" - а дори това някой от нас да се доближи до такава, вероятно ще понижи цената на следващия й търг
Така, както стоят нещата в момента,
имаме два базови типа суперколи:
луксозната мощна кола, която е проектирана за невероятни възможности и скорости, които се простират далеч отвъд способностите или нуждите на купувачите си. Перфектен пример: Bugatti Veyron.
Другият модел е безсрамно луксозният тип, замислен и да излъчва атмосфера на огромно богатство, и да осигурява декадентски нива на комфорт на пребиваващите вътре. Тази роля се изпълнява примерно от Rolls-Royce и вече останалия безславно в историята Maybach.
Само че, ако искаме суперколите отново да са по-близо до реалността, крайно време е да дадем по-широка дефиниция за това понятие. И да признаем, че всяка кола, която преодолява границите в някоя конкретна категория, заслужава да бъде наречена суперкола.
Да вземем например Tata Nano. Ако тя не е суперкола в категорията на екстремната цена, трудно е да намерим друга, която да бъде. Създаването на нормална, нещо повече, движеща се чудесно кола за 2500 долара, е също толкова впечатляващо достижение, колкото и създаването на звяр с 1001 конски сили като Veyron. Nano запраща очакваните граници в своя клас до нови крайности - така че напълно заслужава определението "суперкола".
Volkswagen XL1 е друг добър пример за суперкола
- в категорията за икономия на горивото. Тя почти никога не бива наричана суперкола, но нека бъдем обективни, всъщност е точно такава. И тя е чудесен шаблон какво биха могли да бъдат суперколите - упражнения по преодоляване на границите в автомобилните технологии.
Като суперколите, примери за издръжливост и дълготрайност, безумно заздравени и защитени автомобили, направени от най-добри, устойчиви на корозия материали, с най-доброто възможно сглобяване и модулна, заменяема електроника и простичък, но абсурдно добре изработен двигател.
Суперколата в категорията "дълъг живот" трябва да бъде конструирана така, че да издържа поне 300 години. И да има название, което да звучи като имение, предавано от поколение на поколение в семейството. И в завещанията да се чете "И оставям моя Rolling Thunderhippo на сина ми Албермерл Фицнумниц III."
Би могло да има и суперколи в категория практичност, които преодоляват границите на дизайна и инженерните технологии, като могат да се преконфигурират, за да носят двойка чифтосващи се хипопотами в едната посока, и същевременно да са достатъчно малки, за да се паркират в компактно паркинг място на връщане.
Или суперколи, проектирани за богати семейства,
които да са екзотично изглеждащи миниванове, побиращи по 6 души, но все така приятни и забавни за каране. Без съмнение много от тях биха били не по-евтини от сегашните суперколи, но защо да ограничаваме целите им до едно и също - неизползвана реално мощ и потенциал за високи скорости и аеродинамика?
За тези, които желаят истински състезателни пистови автомобили, естествено ще има и такива. Защо обаче да създаваш страхотна състезателна кола с невероятно скъпи части и луксозен интериор, когато те никога, абсолютно никога, няма да бъдат реално използвани?
Може да има суперколи за лекота, за удобство на шофиране, за полезност, гъвкавост, за удоволствие - суперколите трябва да бъдат достъпни за всяка възможна ниша, и да правят нещо много повече от това просто да демонстрират колко пари имаш.
А тези суперколи, които познаваме сега, винаги ще си имат своето гарантирано място в гаражите на богаташите
Но да си го кажем в очите: всички тези главозамайващо богати хора, които сега си купуват Ferrari, Lamborgini и Veyron, в повечето случаи нито знаят, нито ги интересува какво могат да правят с кола с такива страхотни възможности.
Така че нека поразширим представата за суперкола. Не че суперколите няма отново да бъдат абсурдни в основната си част, но поне може да има някакво разнообразие в този абсурд.
