Ако покрай новите епизоди на "The Grand Tour" не сте на вълна „автомобили", вероятно сте от хората, които ползват колата като средство за придвижване от една дестинация до друга. Няма лошо. На света има всякакви хора, включително такива, които харесват Snickers повече от Mars и такива, които ходят бавно по тротоарите, запречвайки пътя на другите. Трябва да сме толерантни.
Все пак има коли, които могат да раздвижат бензина в кръвта и на онези закостенели шофьори, които не признават друго освен колата, която си карат от 20 години и им служи вярно. Има и сравнително нови автомобилни брандове, които пък имат таланта да отворят очите на онези, които са лоялни до болка на „своите" марки. KIA е един от тези брандове и вярвам, че дори Уве* ще преосмисли любовта си към Saab, ако покара някой от новите модели.
KIA Stonic е много приятно потвърждение на тенденцията за уголемяване на градския автомобил. Като че ли все по-малко стават "малките" градски модели, за сметка на компактните кросоувъри, които са доста любопитен сегмент.
От КИА нахлуват в този сегмент със Stonic, който е базиран на платформата на KIA Rio (онзи икономичен и супер комфортен модел с добрия дизайн).
Имаше времена, в които нищо по-голямо от Fiat 500 не беше достоен градски автомобил, но тенденциите и традициите в автомобилния бранш се менят с главозамайваща скорост и днес твърдението, че градските коли са малките коли звучи като от времето на VHS касетките и дискетите.
Stonic комбинира маневреността и компактността на все пак малкия градски автомобил, с удоволствието да знаеш, че високите бордюри и дребните кашпи са нулево препятствие. В центъра на града тази допълнителна смелост не е за пренебрегване. Stonic може да се окаже съвършеното липсващо звено в автомобилната еволюция: такова, което е достатъчно голямо, за да може човек да спи на задната седалка, ако е на морето през август и няма квартири, но и достатъчно малко, за да го паркирате между два Ford F350 в паркинга на молa.
Не можем да не споменем и магическата лекота на управление на Stonic - волан, съединител, спирачка. Единствено Хари Потър с неговата пръчка от бодлива зеленика и перо от феникс може да управлява с по-голяма лекота. Но пък Хари има прекрасна метла Нимбус 2000 и може би няма да се впечатли от 6-степенната ръчна скоростна кутия, която може да се управлява с два пръста. За сметка на това аз съм впечатлена от усещането за електронна игра, в която караш малък, но висок и мускулест пъргав автомобил.
И ако смятате, че електронните игри са само за момчета, мислите в скандално грешна посока. Докато обидно лесното управление на този автомобил би могло донякъде да разочарова един мъж, то за жената въртенето на волана с два пръста е нищо друго освен позитив.
Интериорът и външният дизайн също са "виновни" за компактното удоволствие от този "почти мъник"- без излишен лукс, но много стилни и с куп възможности за персонализация, включително двуцветни комбинации отвътре и отвън. Съжалявам за посоката, в която отиваме, но двуцветните комбинации са още един елемент, който ще привлече жените към този модел. Разноцветният покрив гъделичка чувството за естетика и се натрупва към останалите плюсове на модела.
Изненадващо, вътре е просторно. Обикновено градските автомобили са направени така, че да могат да поберат човек, раница и бонсай, но в Stonic може да отидеш да направиш основното коледно пазаруване, без да се налага да викаш някого за помощ да товарите торбите.
И тъй като все пак пишем за автомобил, трябва да кажем няколко думи и за неговото сърце: двигателят. Той е 1-литров турбо бензин, не крайно икономичен, но за сметка на това - вълнуващо пъргав и нервен, за своите 120 к.с. От КИА твърдят, че през 2018г. ще пуснат и този мотор със седемстепенен автоматик, което ще бъде интересно.
Ако търсите кола, която да кара норадреналинът в мозъка ви да се разпилее по цялото ви тяло и да ви накара да треперите, може би трябва да се обърнете към някоя с няколкостотин коня отгоре: нещо, което харчи 22/100 и главата ви опира в тавана. Отново: няма лошо. KIA Stonic не предлага някакви екстремни изживявния зад волана, но прави нещо друго, което е много по-ценно на фона на шизофренно бързо развиващия се автопазар: въплъщава в едно удобство, практичност и удоволствие от шофирането.
Екранът на мултимедията е 7-инчов сензорен екран, който се оказва изключително лесен за ползване и има изведени бутони за някои функции.
Моделът има 5 звезди от краш-тестовете на Euro NCAP, което не е някакъв шок предвид всички системи за безопасност, които са набутани вътре. Stonic се предлага с богат набор от най-съвременни асистиращи водача системи, наречена DRiVE WISE Advanced Driver Assistance Systems (ADAS), които целят подобряване на активната безопасност.
Системите ADAS включват асистент за избягване на сблъсъка (FCA) с възможност за разпознаване на пешеходци; контрол на мъртвата зона (BCW); предупреждение за пресичащи отзад автомобили (RCCW) и предупреждение за опасност при смяна на лентата за движение (LDW). От средата на 2018 г. на разположение на клиентите ще бъде и асистент за поддържане на движението в избраната лента (LKA).
Stonic предлага и опция за предупреждение при загуба на вниманието от страна на водача. Системата (DAW) се бори с разсеяното или сънливо шофиране. В Европа умората на водача се смята за ключов фактор. При почти една четвърт от всички пътнотранспортни произшествия с фатален изход на Стария континент причината е разсеяното шофиране.
За това системата следи редица детайли в поведението на автомобила и шофьора и веднага активира предупредителен звуков сигнал. В същото време графика на контролния панел визуализира регистрината загуба на внимание, веднага щом усети прекъсване в концентрацията от водача.
Когато наричамe Stonic „градски автомобил", стоим зад думите си, но ако решите да мръднете до Берлин с колата, той няма да ви изостави, нито ще ви измори.
Може да се бъзикате с него и да го наричате „Киа с-тоник, джин с-тоник, водка с-тоник" т.н. колкото си искате, но фактите са семпли: от КИА са произвели една разкошна кола, която ще ви кара да се чувствате добре както на „Солунска", така и на магистрала „Тракия". И ще ви се прииска да не вкусвате джин, когато сте с нея, защото ако си изгубите книжката и не може да я карате...ще се чувствате зле.
*Уве е главният герой в книгата на Фредрик Бакман „Човек на име Уве"
