Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Дайте автомобил на колхозниците!" - как се появява първият Москвич 4x4

Той е трябвало да се превърне в любимата високопроходима кола на колхозниците Снимка: Wikimedia Commons
Той е трябвало да се превърне в любимата високопроходима кола на колхозниците

Мнозина дори не подозират за съществуването на подобно чудо на съветското автомобилно производство - Москвич със задвижване 4 по 4.

В края на 50-те години на миналия век той е трябвало да се превърне в любимата високопроходима кола на руснаците, с която те да се придвижват до любимата си дача или да правят излети из необятната съветска природа. И колата почти успява да плени сърцата на хората. Почти...

Москвич-411 е от "златното време", в което се появяват легендарни коли като Запорожец и Чайка. За разлика от тях обаче, той се произвежда едва три години.

В този период от време съветската власт осъзнава необходимостта от автомобили не само за висшите партийни членове, но и за обикновените хора и дори за жителите на руските села, който не водят живот, изпълнен с удобства.

"Дайте автомобил за колхозниците!" - с този лозунг Кремъл се обръща към автомобилните заводи, а призивът идва и лично от Никита Хрушчов.

Снимка: Wikimedia Commons

До онзи момент не са много колите, които биха издържали да се движат из руските селски пътища и да обслужват нуждите на съветските земеделци. Сред тях най-яркият образец е ГАЗ-69, който е масивен, високопроходим, но и напълно лишен от екстри. Освен това огромният дял от тези коли отива за съветската армия.

Затова през 1957 г. се появява хрумването, а през 1958 г. и реализацията на Москвич-411. Той е създаден на базата на Москвич-407, но с редица промени и подобрения, които да съответстват на търсенето на руснаците.

Двигателят вече е 1.4 и разполага с 45 конски сили, които се задействат от четиристепенна скоростна кутия.

Колата е представена като надеждна машина, която върши работа през всички сезони и е подходяща за всеки - от земеделеца до пощальона и директора на колхоза.

Москвич-411 е предвиден и за семейни пътувания, тъй като седалките му перфектно побират стандартното четиричленно руско семейство, което е тръгнало на излет сред природата, бране на гъби или просто на разходка из гористите местности на СССР. Със същата мисъл е направена и вратата на багажника, която се отваря настрани, а не нагоре.

Идеята е след като човек разполага с такъв автомобил, да бъде насърчен да опознава с него родината, за да я обикне (още повече).

Въпреки че има известна външна прилика с предшествениците си, 411 крие сериозни изменения. Тялото му е подсилено, за да издържа на по-голямо натоварване. Двигателят е преместен над задвижващия мост, ъгълът на кормилото и предното табло е променен, воланът пък е заимстван от Москвич-400.

Като комфорт и изработка купето на Москвич-411 предоставя стандарт, близък до западноевропейския - седалките са с кожена тапицерия, воланът е с удобна облицовка, дори има прилично парно и радио. Въпреки че е 4x4, все пак автомобилът е далеч от добре познатите ни SUV и кросоувъри.

Максималната скорост е едва 90 км/ час, но в момента в който бъде отпуснат педалът на газта, ускорението рязко спада.

Така пътуванията на дълъг път за изисквали издръжливостта на истински пролетарий, но пък за сметка на това Москвич-411 със своя повдигнат профил и масивни гуми внушава сила, издръжливост и увереност в способностите си.

Само че въпреки всичките ѝ неоспорими качества, производството на тази кола претърпява крах.

Причината този път обаче не са неуредици във фабриката или дефекти в самия автомобил, както често се случва с по-малко познатите ни съветски коли. Поводът да се спре направата на Москвич-411 е, че неговият братовчед - Москвич-407 - се радва на сериозен интерес и отвъд съветските граници.

Постепенно последният започва да заема над 50 процента от производствения капацитет и за другите модели остава съвсем малко време на поточните линии. От 411 излизат само 500 бройки годишно, което е нищожно число за мащабите на Съветския съюз.

Затова през 1961 г. производството му е напълно спряно.

Тези, които са успели да се сдобият с Москвича, се оказва, че никак не бързат да се разделят с него, така че той се превръща в ценен и скъп екземпляр на съветското производство, който така и не получава достоен аналог.

В момента напълно реставриран вариант може да се намери на руския пазар за не по-малко от 4-5 хил. евро.

Най-четените