Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Оловният исполин от Чернобил, който почиства след трагедията

КрАЗ разработват специален камион-ликвидатор за инцидента в АЕЦ-а Снимка: iStock
КрАЗ разработват специален камион-ликвидатор за инцидента в АЕЦ-а

През април 1986 г. светът все още не знае за аварията в Чернобил или поне не за точните ѝ мащаби.

Съветският съюз обаче трескаво се бори да прикрие колкото се може повече от доказателствата, че се е случила трагедия от невиждан мащаб. Затова до всички автомобилни заводи в СССР са разпратени заповеди за спешно производство на тежкотоварни камиони, с които да се разчистват радиоактивните отломки и които да издържат на радиационния фон.

Изключение не прави автомобилният завод в Кременчуг, който днес се намира на територията на Украйна.

Задачата е трудна, защото такова нещо не е създавано досега и инженерите работят не само с кратки срокове, но и от нулата.

В КрАЗ за шеф на инженерния екип е назначен Виктор Холявко, който веднага събира около себе си възможно най-добрите специалисти и конструктори. Холявко и колегите му използват за основа самосвала КрАЗ-256Б1, но имат още много работа, докато стигнат до превозно средство, което може да работи около избухналата електроцентрала.

Основният казус, пред който са изправени инженерите, е как да бъде защитен водачът на камиона от вредното лъчение около него. Затова кабината е превърната в запечатана капсула, от която шофьорът да оперира безопасно.

Оттук нататък започват проблемите. Холявко иска кабината да има както защита, така и система за филтрация на въздуха, но инсталирането ѝ се оказва истинско предизвикателство. Направата на самата капсула също се оказва нелека задача, особено в кратките срокове, които Кремъл е задал.

Външният слой е направен от стоманени листи с дебелина 3 милиметра. Под него е натъпкана вата, а най-вътрешният слой на кабината е изцяло облицован с пласт олово. Подът е с дебелина 3 сантиметра, страничните стени са 2,5 сантиметра, а покривът е 1,2 сантиметра.

За производството на първия образец от издържащия на радиация КрАЗ се носи олово от цялата околност на Кременчуг и така заводът спешно получава 60 тона олово, за да стартира производството.

Прозорците на кабината са изработени от специално подсилено стъкло с дебелина 7,5 сантиметра, като заради технологията са с тъмножълт оттенък. Предното стъкло е в оловен кофраж и с монтирана пневматична чистачка.

Заради забавянето на доставките на специалното стъкло, което идва от Москва, първите осем образци нямат странични прозорци, което сериозно затруднява водачите. Допълнителна опасност за шофьорите идва от това, че камионите се тестват директно на терен в Чернобил и ако се открият места, които пропускат радиация, те се коригират допълнително.

Оловната капсула освен всичко друго е много тежка - тя надвишава три тона. Най-лошото обаче е, че това тегло не е равномерно разпределено върху ходовата част, което прави камионът нестабилен.

Вентилацията функционира благодарение на двигателя, а в спряно състояние тя продължава да работи, поддържана от четири батерии. Всичко това се контролира изцяло ръчно от шофьора и за да се спре работата на двигателя, батериите и вентилацията, трябва да се влезе в оловната капсула.

Друг недостатък е, че кабината няма отопляне, защото инженерите в Кременчуг предполагат, че работата по разчистването на отломките от АЕЦ Чернобил ще приключи преди зимните студове.

Първият образец тръгва от завода към електроцентралата на 10 юли 1986 г. Холявко не е съвсем доволен от работата си. В мемоарите си той пише, че кабината е твърде малка, има само предно стъкло, страничното виждане се осигурява от огледалата. Камионът се движи със силен тътен заради теглото и вентилацията си.

Движението назад е предизвикателство, защото огледалата са малки и със сферична форма. С един пълен резервоар камионът може да измине едва 25 километра.

В следващите седмици по готовите превозни средства са нанесени някои промени и те заминават за Чернобил по железопътни композиции. КрАЗ успява да произведе общо 18 броя от камиона-ликвидатор, като по заданието екипът на Холявко работи почти безвъзмездно и на изтощително дълги смени.

Наградата за тях са няколко медала и отличията "Герой на социалистическия труд". Камионите в крайна сметка изпълняват своята функция, като с тях са разчистени тежките отломки от четвърти блок на централата и се извозва бетон за саркофага.

Снимка: Getty Images

Някои снимки от този радиоактивен ад обаче показват , че редом с КрАЗ са работили и конвенционални багери без никаква специална защита.

Съдбата както на камионите КрАЗ, така и на останалата техника от Чернобил също е добре документирана в кадри - всичко това е изоставено в своеобразно гробище, в което лежат радиоактивните пожарни коли, багери, камиони и други превозни средства от инцидента.

Металите, от които са изработени автомобилите, са попили твърде много радиация, за да могат да влязат някога отново в употреба.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените