Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как Ливърпул прецака Ван Дайк за "Златната топка"

Стана ли Ван Дайк жертва на отбора си?
Стана ли Ван Дайк жертва на отбора си?

Цели седем футболисти на Ливърпул попаднаха в класацията „Златна топка" за 2019 г., но нито един от тях не успя да я спечели. Европейските шампиони от „Анфийлд" бяха представени в крайното класиране от Върджил Ван Дайк (2), Садио Мане (4), Мохамед Салах (5), Алисън Бекер (7), Роберто Фирмино (17), Трент Александър - Арнолд (19) и Жоржиньо Виналдум (26).

Но призът стана притежание за шести път на Лионел Меси, макар и с незначителна разлика от едва 7 точки пред Ван Дайк.

Заслужена ли беше наградата на аржентинеца от Барселона? Или просто Ливърпул се оказа в класацията с цяла тълпа звезди, а всяка от тях привлече повече или по-малко на брой гласове. Които, при други обстоятелства, биха отишли в актива на Ван Дайк.

Но е факт, че абсолютно всеки от Ливърпул си беше заслужил точките. И в крайна холандецът се оказа прецакан от конкуренцията на съотборниците си.

Впрочем това е елементарна логика при подобно гласуване: заради разпределението на вота между отделните играчи на Ливърпул, нямаше как който и да било от тях да спечели „Златната топка". В момента Ван Дайк например е най-добрият защитник в света. Мане и Салах се явяват сред най-силните флангови играчи. Бекер принадлежи към групата на най-качествените вратари, а Фирмино - на най-изкусните централни нападатели.

Но те преди всичко са футболисти от един и същ отбор. Именно по тази причина Ливърпул вдигна в края на май трофея на победител в Шампионската лига. И по същата причина никой от тях вероятно няма да спечели „Златната топка" и занапред, освен ако не стане единствената звезда на отбора.

Всъщност такава е съдбата и на ред други големи футболисти от славния Ливърпул, печелил Купата на европейските шампиони в епохата на легендарния си мениджър Боб Пейсли. На „Анфийлд" отборът винаги е бил по-високо от играча.

През 1977 г. например англичаните надиграха с 3:1 във финала Борусия (Мьонхенгладбах). Само че „Златната топка" стана притежание на датчанина Алан Симонсен от германския загубил финалист, докато Кевин Кигън завърши едва втори. Година по-късно Ливърпул дублира успеха с 1:0 срещу Брюж. Но никой от знаменитите фигури в отбора като например Кени Далглиш или Греъм Сунес не попадна дори в тройката! Пръв стана Кигън, но той вече играеше за Хамбургер.

Абсолютно същата история се повтори и през 1981 г. Тогава Ливърпул победи Реал (Мадрид) с 1:0 във финала, но накрая първи за „Златната топка" бяха трима германци - Румениге и Брайтнер от Байерн, и Шустер от Барселона. Каква беше логиката ли? По този въпрос науката и връчващото наградата списание „Франс Футбол" мълчат.

В челната тройка на „Златната топка" нямаше нито един представител на Ливърпул и през 1984 - годината, когато английският тим на мениджъра Джо Фейгън спечели с дузпи онзи велик финал срещу Рома във враждебната атмосфера на Олимпийския стадион в Рим.

При гласуването, кой знае защо, надделя представянето на европейското първенство - първо място за капитана на шампионите от Франция Мишел Платини, второ за сънародника му Жан Тигана, и трето за датчанина Пребен Елкер. Чак след това се подреди големият голмайстор Йън Ръш.

На следващия сезон всички английски отбори бяха изхвърлени от турнирите на УЕФА заради трагедията на „Хейзел", и „Златната топка" вече остана само мираж...

Все пак през 2001 г. най-сетне Ливърпул се сдоби с единствения си засега носител на приза за най-добър футболист на Европа. Това беше Майкъл Оуен, изпреварил при гласуването Раул от Реал (Мадрид) и вратаря на Байерн Оливер Кан.

Оуен имаше късмета да изпъкне с индивидуалното си майсторство над останалите в отбора, и в крайна сметка се класира първи. Надделяха не само личните му качества, но и спечелените четири трофея от отбора - Купата на УЕФА, Купата на Англия, Купата на футболната лига и Суперкупата на Европа.

Но само четири години по-късно Ливърпул победи Милан в онази невероятна драма във финала на Шампионската лига в Истанбул - 0:3, 3:3 и 3:2 при дузпите. Това беше и мачът на годината, мачът на мачовете. Само че душата и капитан на отбора Стивън Джерард получи гласове, колкото за трето място.

На същата позиция през 2008 г. се класира съотборникът му Фернандо Торес, но най-вече заради спечелената европейска титла с националния отбор на Испания.

От тази гледна точка сега второто място на Ван Дайк между Лионел Меси и Кристиано Роналдо си е голям успех, като се има предвид какви бележити фигури от миналото на Ливърпул не успяха да се класират даже и в тройката. Така е на „Анфийлд" - колкото и да си добър, няма как да изпъкнеш над отбора.

Най-четените