Днес изтече договорът на футболен клуб ЦСКА за ползване на стадион „Българска армия" и за още три месеца клубът остава с неясен статут там, стана ясно от думите на спортния министър Свилен Нейков.
"На 1 септември изтича договорът ни с ЦСКА за стадион „Българска армия”, но при последната ни среща се договорихме да продължат да ползват базата. Договорът в момента не е продължен защото те си имат съответните задължения. В рамките на три месеца, за да ползват стадиона, трябва да плащат двоен наем. Те са се съгласили и това е положението към момента. Ще видим в бъдеще какви инвестиции ще бъдат направени, за да може да се приспадне нещо като част от наема, който дължат. Това обаче са бъдещи разговори. Всичко ще зависи как вървят отношенията ни с тях по заплащане на сумите", заяви той.
Независимо дали ръководството на "червените" ще плаща двоен, троен или четворен наем, за всеки техен фен възможността любимият му отбор да остане без стадион със сигурност го пробожда право в сърцето. Защото, макар че не отговаря на изискванията на УЕФА, и има всичко на всичко една (1) нормална тоалетна, именно на тази арена „армейците" са донасяли най-много щастие на своите привърженици.
Вярно е, че отстраняването на три действащи европейски шампиона и най-изразителните победи срещу Левски са на „Васил Левски", но през годините „Народна армия", както с умиление го наричат по-възрастните привърженици, си е спечелил първенството в сърцата на всички обвързани с червената идея.
Като първоприемник на сегашния стадион може да се счита клубното съоръжение на АС 23, носещо същото наименование. То е построено в местността Пустинята, след като на 27 януари 1925 г. столична община отпуска терена за вечно ползване на спортното дружество. През 40-те години игрището е затревено, а през 1943 г. са изградени и трибуните. След 1944 г. то е наследено от софийския Чавдар, а след обединението с ЦДВ там започва да играе и новооснованият Септември при ЦДВ.
През годините имената на армейския тим се менят като носни кърпи, а в средата на 60-те старото съоръжение е съборено, за да се построи проектираната от архитект Симеон Иванов „Народна армия". Именно тук през 1966 г. ЦСКА Червено знаме побеждава Черно море с 4:2 в решителния мач за шампионската титла, а бурята преди мача срутва едно масивно скеле поставено между секторите „А" и „Г". В резултат на неговото падане в болница са откарани един подполковник и едно малко дете, но за щастие злополуката остава без жертви.
Тъй като по това време „Народна армия" има статут на поделение, тя непрекъснато е препълнена с войници, а във всеки един момент двама от тях стоят на караул. Обикновено това са представители на спортния клуб с изключение на футболистите и за това за никой не е било изненада, когато на входа е бил посрещан от именития боксьор и олимпийски шампион от Москва'80 лейтенант Петър Лесов.
В онези години „червените" са имали достатъчно качествени ръководители като Никола Миланов - Чопъра, като типичен признак за неговата педантичност е фактът, че дори да види купчинка току що паднали от дървото листа той извиква войници веднага да ги съберат.
Магията на „Армията" не се ограничава само в зеленото поле, което преди всеки мач е преглеждано от прекаралия четвърт век в клуба Кольо Железаря. Още на портала гостите на съоръжението са били посрещани от хипофизното джудже Стефан Гуцалски, който дължи работата си на проявената от ръководството човещина. Преди мач задължително феновете се събират в лавката на бай Боре, която действа и като офицерски стол и поради това се радват на символични цени.
Редом с големите триумфи, извоювани на „Армията", е редно да се припомни трагедията със загиналото момче през 1984 г., когато след края на срещата за Купата на УЕФА през 1984 г. срещу Монако червените фенове бързат да напуснат стадиона, за да гледат мача на Левски с Щутгарт. Поради малкия брой отворени входове тълпата едва успява да излезе, а едно момче намира смъртта си стъпкано от напиращата зад него публика.
За малко не се стига до подобен инцидент и на 6 ноември 1991 г., когато ЦСКА играе своя мач-реванш за Купата на УЕФА срещу Хамбургер, след като първият мач на "Фолкспаркщадион" е загубен с 0:2. За да привлече повече публика, тогавашният президент на "армейците" Валентин Михов пуска вход свободен и това става причина на трибуните да присъстват над 40 000 души, а голяма част от ентусиастите дори се качват по прожекторите. По ирония на съдбата в този мач ЦСКА записва най-голямата си загуба у дома в евротурнирите, а Павел Дочев и Йордан Лечков малко по-късно са привлечени в немския тим.
Своето заслужено място в хрониката има и баскетболната зала на тима, където, освен че са се изковали множество престижни международни победи, е играл и кубинският лидер Фидел Кастро.
При едно от посещенията си у нас вечния трън в очите на американците решава да завърши със спорт изпълнения си с различни срещи ден и към 23,00 ч. иска да му се намерят партньори за баскетбол. Веднага няколко черни волги кръстосват нощна София, за да съберат националните състезатели и около 1,00 ч. импровизираният двубой започва. Не е ясно какъв е бил крайния резултат, но след близо час Кастро се прибира видимо доволен в хотела.
Като добавим към това редицата паметни моменти като тези вдясно, то се вижда, че отнемането на „Българска армия" ще е като това да се лиши човек от неговото тяло. В крайна сметка обаче душата на „армейците" все още не е изтръгната и при всички положения емоциите, които те са изпитали тук никога няма да бъдат забравени.
