Нямаше рокендрол, нямаше специални ефекти. Дори нашето вечно дерби бе по-интересно.
Всъщност, дербито между Ливърпул и Манчестър Юнайтед много приличаше на ЦСКА – Левски, но на онова от миналия сезон.
Нямаше го.
Мощно You`ll Never Walk Alone разтресе „Анфийлд” преди първия сигнал и това беше.
Рокендролът на Клоп дори не успя да се блъсне в автобуса на Жозе. Защото и автобус нямаше. Нямаше нищо.
Златан Ибрахимович пипна топката не повече от 20-ина пъти – горе-долу колкото нарушения извърши.
Пол Погба едва се движеше по терена, сигурно заради натежали от парите в джобовете гащета.
Магията на Коутиньо липсваше. Всъщност се появи веднъж, но бе обезвредена от Де Хеа. И нищо повече.
Скука, на каквато не бяхме ставали свидетели от години в дербито между Ливърпул и Манчестър Юнайтед.
Ясно е, че нито един от двата отбора не може да претендира за нещо сериозно с тази игра.
Неприятният вкус в устата обаче остана не заради двете нули на светлинното табло, а заради 22-те по терена.
Съдията Антъни Тейлър, една от най-обсъжданите фигури преди дербито, пък се погрижи скуката за всички да бъде максимална, надувайки свирката през няколко секунди за щяло и нещяло.
Който и да каже, че е доволен от точката „срещу този съперник”, трябва да се засрами. Тази точка не бе нищо друго, освен кулминация липсата – липса на положения, липса на тактика, липса на фантазия…
На терена властваше едно обикновено блъскане и ръгане, присъщо не за Висшата лига, или поне не за тези отбори, а за долните дивизии на Острова.
Програмата на двата отбора през седмицата казва всичко. Ливърпул няма да играе. Юнайтед има мач, но… срещу Фенербахче в Лига Европа.
А феновете – те едва ли ще помнят дълго това де… този мач.
