Гоненето на съдия е до болка позната поддисциплина на футбола по българските терени.
Ако чужд за нашата действителност човек гледа мач от „А" група, сигурно би си помислил, че за бутане и псуване на рефера се дават някакви допълнителни точки на отбора. Колкото по-надолу слизаш в дивизиите - „Б", „В" и така нататък, толкова по-добри са отборите в гоненията на омразния чернодрешковец (който от доста години носи други цветове, но прозвището си е останало).
И последният кръг на елитната ни група не направи изключение, като Николай Йорданов бе подмятан насам-натам от играчите на Черно море, които не вярваха, че на техния стадион някой може да им свирне дузпа.
Преди по-малко от година този рефер имаше същата съдба на дербито Левски - Литекс (2:2), като и двата отбора бяха недоволни от него - всъщност неоснователно.
Момчето явно е куражлия, тъй като се осмелява да отсъжда неудобни за домакините решения, за което заслужава поздравление. Защо обаче след това изгубва куража си и не смее да изгони дори един от бутащата и псуваща го тълпа играчи?
Смешно е да гледаш как реферът подскача заднешком, опитвайки се да избегне фронтаната атака и се прави на глух, който не чува какви му ги говорят.
Дали има инструкция от страна на БФС футболният правилник да не действа в такива моменти? Защото той е категоричен относно защитата на авторитета на рефера.
Какво ли ще стане, ако някой съдия революционно реши, че не е нормално да го разнасят по терена като "пръскачка из лозе" и раздаде съответните картони? Може пък да се получи интересно...
