"Няма вечни приятели и врагове, има вечни интереси", е казал големият британски политик Уинстън Чърчил.
Мъдростта на това правило се потвърждава непрекъснато в живота - както в политиката, така и в бизнеса.
А футболът е именно бизнес за собствениците на по-големите клубове у нас, каквито са Левски, ЦСКА, Славия и Локомотив (София). Ако някой се заблуждава, че това не е така, нека бързо се осъзнае.
Мотивирани от идеята за реконструкцията на клубните си стадиони, босовете на четирите клуба седнаха на една маса и много бързо се оказа, че могат да забравят стари вражди и да работят заедно - тогава, когато се очаква свеж приток на средства от държавата.
На пресконференцията, която дадоха заедно в петък, се потвърди окончателно, че идеята за продажбата на (части от) стадионите "Септември", "Раковски" и "Юнак" идва именно от тях, а не е на правителството.
От една страна, похвално е, че е налице такова обединение, тъй като в нашата действителност разединението е далеч по-познатият процес. От друга, донякъде смущаваща е всеобщата готовност да се прави помен с чужда пита. Вариантът с изброените съоръжения има своята логика, но трябва да се подходи много внимателно от страна на държавата, тъй като далеч не е еднозначен.
От вчерашното гостуване на Димитър Борисов и Венцеслав Стефанов в предаването "Зона спорт" на bTV Action със сигурност стана ясно, че формулата за това как да дойдат средствата за реконструкцията на "Българска армия", "Славия", "Георги Аспарухов" и "Локомотив" съвсем не е избистрена, но поне е сложено някакво начало.
Афишираното по-рано намерение самата държава да възложи и контролира строителните дейности също не е напълно сигурно като осъществяване, защото полека-лека започва да се прокрадва тезата за превеждане на средства от страна на правителството към новосъздаденото сдружение "Футболна София". Която от пък от своя страна, вероятно ще бъде възприета от него, тъй като така е... по-лесно.
С половин уста Димитър Борисов каза и че след реконструкцията стадионите няма да бъдат затваряни за широката общественост и хората ще продължат да могат да спортуват там, в което пък няма логика, тъй като представете си как някой ходи да порита с приятели в събота на "Камп Ноу" примерни...
Тази реплика беше по-скоро в духа на това, че босовете са готови не само да се обединят помежду си, ами и да обещаят всичко възможно, само и само нещата да се случат и държавата да отпусне необходимите средства.
Възможна гледна точка е "нека правят каквото си искат, ама поне да има стадиони като хората", но е твърде крайна.
Със сигурност има нужда от съвременни футболни съоръжения, предоставящи отлични условия както на играчи, така и на публика, но държавата като инвеститор в тях в никакъв случай не трябва просто да даде по едни 5-10 милиона на клуб и да ги остави да се оправят, както намерят за добре, ами да влезе в ролята си на добросъвестен стопанин, защото именно такова отношение изисква общественият интерес...
