Пет финала от 11 възможности. Това е статистиката от участията в турнира за Купата на България за Берое. Нито веднъж в предишните си четири опита клубът, който иначе има сериозни традиции у нас, не е печелил трофея. Сега пред старозагорци се открива уникалния шанс да триумфира в престижната надпревара. При това още в първия си сезон след завръщането в "А" група.
Преди близо месец Берое и трите тима от "Б" група, които оформиха финалното каре на турнира за купата на страната, бяха определени като изненадващи победители. Поглед към „кухнята" обаче е достатъчен да убеди, че истината е малко по-различна.
Стара Загора, например, е един от малкото градове, в които без притеснение можеш да заведеш детето си на мач. Освен хлапетата на стадиона под Аязмото има и цели семейства. Момчетата не се притесняват да водят приятелките си. И стадионът винаги е пълен, а феновете не се оплакват от цената на билетите. Все неща, които у нас сме забравили, че могат да се случват.
Берое разполага с един от най-качествените и млади треньори в лицето на Илиян Илиев. Който след мач винаги говори за футбол. Не за съдиите, президентите, атаките към състава му от този или онзи. И на пейката Илиев е такъв какъвто бе като футболист - изключително интелигентен и мислещ, стъпил здраво на земята, а не консуматор и егоист. Такъв е и отборът му, в който над всичко е колективът.
Берое също като всички останали усеща финансовата криза. Още повече, че клубът е един от малкото без мощен бизнесмен зад гърба си. Това остави играчите без пари почти цяла есен и постави на карта съществуването през пролетта. Ръководството обаче не се предаде, не го прави и сега, макар въпросите около бъдещето да продължават да са повече от отговорите.
Естествено, последните мачове, които Берое изигра в първенството хвърлиха известна сянка върху положителното впечатление оставено до тук през годината. Както и малко странното бягство на Илиев в родната Варна. Породиха се съмнения, повече плод на параноята и конспирацията, настанили се в родната "А" група в последните сезони. Въпреки тях обаче „зелено-белите" си остават като бяла лястовица при „майсторите". Символ на надеждата, че и футболът ни може да догони Европа.
