"Нас Европа не ни иска".
Силно и болезнено, та даже и твърде драматично прозвучаха думите на треньора на ЦСКА Люпко Петрович след разочароващото домакинско равенство 1:1 срещу Зоря Луганск вчера вечерта.
Сърбинът беше бесен от съдийството на срещата, а феновете също виждаха рефера като основна причина ЦСКА да не успее да вземе предимство преди реванша с украинците.
Но основателни претенции ли са воплите от лагера на ЦСКА, или просто досадно мрънкане след неизгоден резултат?
Три случая от тазгодишното участие на нашите отбори в Лига Европа могат да подскажат отговора.
Случай 1 е именно от срещата на ЦСКА, накарала целия стадион "Васил Левски" да скандира "Мафия! Мафия!".
"Армейците" водят с 1:0 на Зоря Луганск у дома, играят уверено, блокират гостите и не допускат опасности пред Черниаускас. Мачът се развива точно по вкуса на турнирния специалист Люпко Петрович.
В 44-ата минута обаче е отсъдена дузпа за Зоря - топката наистина се е ударила в ръката на бранителя Раул Албентоса, но става въпрос за ръката, с която той се подпира, докато е в легнало положение и също така, преди това топката се е отбила в гърдите му.
Дузпата обаче е свирена, гостите изравняват и така измъкват ценно равенство като гости с гол на чужд терен.
Случай 2 също е от вчера, но от Пловдив, където останалият с човек по-малко още в 10-ата минута Локомотив се бори геройски срещу Страсбург.
"Смърфовете" не само са с 10 души, но и изостават с 0:1, въпреки това атакуват и създават положения.
В 39-ата минута Мартен от гостите опитва да изчисти една топка с глава от наказателното си поле, но я избива с протегнатата си настрани ръка. Ситуацията се вижда отдалеч, само че португалският съдия Жоао Пинейро я подминава.
До края Локо не успява да върне гола и срещата завършва 1:0 за Страсбург.
Случай 3 е от миналия кръг на Лига Европа, когато на 25 юли Левски гостува на АЕК Ларнака.
"Сините" започват смело в Кипър и създават две опасни положения, първото от които е стопроцентова възможност. В добавеното време на първата част капитанът Живко Миланов (вече с жълт картон), посяга необмислено към противник, който пада престорено и създава впечатление, че е бил ударен.
Реферът Тиаго Мартинс от Португалия вади втори жълт картон на Миланов и Левски трябва да доиграе с човек по-малко. През втората част АЕК използва численото си предимство и вкарва три бързи гола, с които решава изхода от целия сблъсък.
Както и да тълкуваме тези ситуации, в тях българските отбори бяха жертви на съдийски издънки, за каквито оправдания трудно могат да се намерят.
Неопитният швейцарски рефер Сандро Шерер, пратен да свири на ЦСКА, не спази новите правила за играта с ръка, широко оповестени от Международния футболен борд (IFAB) и влезли в сила от 1 юни тази година.
Играта с ръка вече не се дели на умишлена и неумишлена, но с изричното уточнение, че ако топката удари ръката на играч веднага след като се е отбила в друга част от тялото му, това не се счита за нарушение.
По начало не е нарушение и когато топката удари ръката, с която паднал играч се опира на тревата. А Раул Албентоса от ЦСКА беше изпълнил и двете условия.
Нарушение е обаче случай, в който ръката на футболиста е в неестествено положение и с нея той увеличава обема на тялото си - точно като при Мартен от Страбсург срещу Локо Пловдив.
Трудно е да се намери по-кристален пример за ситуация, в която дузпата е задължителна и която можеше да постави Локомотив в доста различна позиция на реванша.
Иначе сме свикнали да подценяваме и даже подиграваме българските отбори за представянето им в Европа и за амбициите им, които все по-често се разминават с истинските възможности.
Но тази година определено забелязваме известен подем, който съдиите правят всичко възможно да спрат. Та дори осмиваният Левски, записал позорен антирекорд с общ резултат 0:7 от АЕК, изигра едно много прилично първо полувреме в Ларнака преди пресиленото изгонване на Миланов. И никой не може да отрече, че именно несправедливият червен картон доведе до толкова големия резултат в първия мач, след който Левски се оголи в реванша, за да гони невъзможен обрат.
След този случай, ощетяването на ЦСКА и Локо започва да идва в повече. Не става въпрос за незначителни съдийски грешки, а за такива, които с лекота могат да решат развоя на цели турнирни сблъсъци.
А когато българските тимове демонстрират футболни аргументи и не играят като обречени в Европа, някак не върви реферите да се отнасят към тях толкова дилетантски.
Хубавото е, че двата български тима все още могат да отговорят по най-добрия начин - не само със справедлив гняв, но и с вдъхновен футбол в реваншите, напук на несправедливостта.
