Всичко живо се прехласва по героизмите на Оле Гунар Солскяер в първите му мачове начело на Манчестър Юнайтед. Норвежецът си е за уважение – вдигна мъртвец от гроба и върна усещането за онзи отбор на Фъргюсън, който печелеше мачове и трофеи дори само заради емблемата.
В резонанс с някогашната си роля като футболист обаче, Солскяер все още е треньор-резерва, пожарен вариант или по официалния етикет – временен наставник. Вече сериозно се чуват гласове, които го искат за постоянно начело на „червените дяволи“; и по всичко изглежда, че Оле ще продължи да работи на „Олд Трафорд“ доста по-дълго от първоначалните планове.
Това може да промени много неща в клуба, но не и едно – Манчестър Юнайтед се управлява хаотично, напосоки и без ясна стратегия. И само по стечение на обстоятелствата (може би) откри правилният човек за треньорския пост.
Всъщност бацилът „временен треньор“ заразява доста големи клубове напоследък – и е най-сигурният признак за мениджърска некадърност и слабо управление.
На „Олд Трафорд“ бързо и удобно стовариха цялата вина върху лошия Жозе Моуриньо, забрявайки че след Фъргюсън същите (че и по-големи) поразии направиха и Дейвид Мойс, и Луис ван Гаал. Решението за назначението на всеки от тях бе взето с ясното съзнание какво може да се очаква и в този смисъл провалът е на треньорите, но в много по-голяма степен на шефовете.
Когато преди 2 години и половина оперативният директор Ед Уудуърд привлече Моуриньо, едва ли е очаквал, че Юнайтед ще помита всичко с бурни атаки от първата до последната минута. Ако е смятал така, значи е кръгъл глупак. Истината е, че Жозе не предаде Юнайтед, Юнайтед сам предаде себе си с назначението му.
Сега се твърди, че със Солскяер клубът се върнал към корените си и към заветите на Фърги. Ами кой изобщо го накара да ги загърби? Добър или лош, хрисим или скандалджия, Моуриньо е такъв какъвто е и цял свят го познава вече 15 години.
И друго – когато лепнеш етикет „временен“ на някого, това значи поне две неща: не вярваш (особено) в този човек и не вярваш в собствения си проект. Ако въобще имаш такъв. Бъдещето е мъгляво и единственото, на което се надяваш, е Съдбата да ти намигне. Което, съгласете се, е обидно за клуб от ранга на Манчестър Юнайтед.
Същото е дереджето и в Реал (Мадрид). С Лопетеги удариха дъното и взеха на пожар Сантяго Солари – само защото Антонио Конте ги отряза, а никой друг не бе навит да вади горещите кестени.
След първите четири мача, в които аржентинецът записа само победи, но предимно срещу несериозни съперници, временният треньор стана постоянен с договор до 30 юни 2021 година. Нито един наставник в 116-годишната история на клуба не бе стартирал толкова успешно и това се стори достатъчен аргумент на Флорентино Перес от днес за вчера да смени статута му.
Ходът със Солари бе удобен (наш човек от клубни структури) и изгоден (не се плащаха компенсации), но той категорично показа, че Реал няма план във времена, когато трябва да се изрине всичко из основи и да се започне градеж на нов отбор. Бързо стана ясно, че Солари няма да повтори Зидан, защото чудесата във футбола стават рядко и предимно с гении като Зизу. И най-важното - французинът имаше Кристиано Роналдо, докато Солари разполага със сбирщина от уморени звезди и недоказани герои.
Макар и с постоянен контракт на бюрото, наставникът на Кралския клуб така и не промени имиджа си на временен избор. Ако изобщо изкара до юни, Солари вероятно ще бъде сменен – в потвърждение на тезата, че Перес и екипът му нямат никаква стратегия за спортното развитие на клуба. Както и в Юнайтед, и на „Бернабеу“ стреляха в тъмното. Само че не уцелиха.
Твърде много намирисва и ситуацията с Ернесто Валверде в Барса, когото също можем да причислим в графата „временен“.
За разлика от Солари, той има резултати – Барса уверено крачи към защита на шампионската титла на Испания. По средата на сезона каталунците дръпнаха на преследвачите Атлетико (Мадрид) и Севиля съответно с 5 и 7 точки, а големият съперник Реал е на цели 10 пункта. В Шампионската лига тимът спечели нелека група в компанията на Интер и Тотнъм, понрави се на феновете със смели тактически решения и разполага с подкрепата на футболистите.
Но напук на това самият Валверде признава, че изобщо не е сигурен за поста си след края на сезона – вероятно поради посланията, които получава от високите етажи. Шефовете не го броят за жив по отношение на трансферната политика, а това е сигурен знак, че не го смятат за фундаментална фигура в стратегията на клуба – така, както винаги е било с треньорите на „Камп Ноу“ поне от Кройф насам.
Преди година Барса привлече колумбийския бранител Йери Мина без санкцията на Валверде, постоя малко на пейката и отпраши към Евертън. Сходно се случиха нещата и с бразилеца Малком, който през лятото бе откраднат под носа на Рома (вероятно за отмъщение за загубата на четвъртфинала в Шампионската лига), без никой да се допита до треньора.
Валверде е в професията от почти две десетилетия и е пределно наясно до какво обикновено водят такива практики. Особено когато чуеш от устата на вицепрезидента на клуба Жорди Местре: „Доволни сме от работата на треньора, но във футбола всичко е възможно...“
Спокойно може да се каже, че Валверде също е част от модерния тренд във футбола „временен треньор“.
За това говори и факта, че договорът му е доста странен – за 2+1 години, а не за 3, както бе обявено първоначално. Освен това на всички е ясно чия дума се чува в съблекалнята на Барса (Меси), което пък води до логичния извод, че ръководството на клуба няма капка идея накъде плува корабът.
Могат да се изброят още доста примери за „феномена“ временен треньор, който в днешния футбол не значи нищо друго, освен че на шефовете не им се вадят излишни пари и като цяло не знаят какво да правят със скъпата си играчка.
Бацилът стигна дори до България – ситуацията със Славиша Стоянович е класически пример за хаоса в управлението на Левски.
Ясно е, че ако не замине още сега за Латвия, словенецът ще си стегне куфарите най-късно през лятото – самият той го призна в прав текст. Въпросът е за какво му е на клуба служител, който не е от тук и е за малко...
