Това беше мач, в който имаше всичко: голове – вкарани и отменени, картони – жълти и червени, дузпи – дадени и изпуснати, засади, нарушения и много недоволни след края му.
Но най-вече имаше съдийски грешки.
Всички знаем, че когато един срещу друг се изправят Атлетико и Барса, може да очакваме истинска битка на терена. И въпреки че първото полувреме с нищо не предвещаваше какво ще се случи след почивката, тогава видяхме абсолютно всичко, което футболната действителност и субективният съдийски фактор могат да ни предложат.
Рядкост е, когато и двата отбора имат сериозни претенции към рефера.
От каталунците правилно протестират срещу отсъдената дузпа, при която ако топката не бе пратена в трибуните, мачът си отиваше към продължения. Правилно негодуват и срещу изгонването на Луис Суарес при безобидна борба за висока топка, при която уругваецът дори не извърши нарушение.
В лагера на Атлетико също има от какво да са недоволни. Преди да бъде отсъдена дузпата, редовен гол на Антоан Гризман бе отменен за несъществуваща засада.
И тук някъде всички започваме да виним реферите. Идва медийният натиск, с който, като че ли, и още повече съдийски грешки.
Само погледнете какво се случва този сезон.
В Испания, както феновете, така и отборите, са свикнали, че на Барса и Реал им се полага съдийско рамо. Винаги са го получавали. При съдийски грешки в тяхна полза почти не се шуми (ако не е Ел класикото). Но когато реферът сбърка в техен ущърб, тогава половината страна скача срещу мъжете в жълти фланелки.
Съдийските грешки валят този сезон. Даже не трябва да се връщаме кой знае колко назад във времето. Само си спомнете незачетения гол на Барселона срещу Бетис в края на януари, при който топката премина над половин метър зад голлинията.
Грешните решения стават епидемия. И не само в Испания.
По време на дербито Барса – Атлетико, ПСЖ стигна до измъчен успех с 2:1 над Лил, благодарение на късен гол на Лукас Моура, който падна от очевидна засада.
Само преди няколко дни, в най-големия мач на Италия – Ювентус – Интер – един от смятаните за топ съдии не само на Ботуша, но и в цяла Европа – Никола Рицоли – също допусна фрапантни грешки, като дори бе наречен „страхливец“ и „посредствен“ от бившия италиански рефер Росарио Ло Бело.
Дори няма да споменаваме Висшата лига, защото там грешките са безброй, а и вече сме се спирали по-подробно на тях.
Въпросът е какво може да се направи, за да спре този порочен кръг, в който единствените виновници са съдиите?
От УЕФА и ФИФА все повече натискат за видео повторенията, но тогава реферът ще се превърне в обикновен регистратор на резултата, каквато ситуация вече виждаме в спортове като волейбола и тениса.
Очакваме и с нетърпение и момента, в който футболистите ще бъдат наказвани за симулациите си постфактум. Оттам също трябва да дойде промяна.
Грешки ще се правят винаги, особено когато го има човешкият фактор във взимането на решенията. Целта би трябвало да бъде търсене на начини за ограничаването им в допустими граници, а не просто делегиране на отговорността на технологиите.
Медиите също трябва да спрем да се държим като разбеснели фенове, защото това в никакъв случай не помага нито на съдиите, нито на самите футболисти.
Но, от друга страна, трябва да спре и порочната практика с наказване на треньорите, когато изтъкват съдийските грешки. Защото по този начин проблемът се замита още повече и никой не поема отговорност за него.
