Последните събития в родния футбол за пореден път потвърдиха една до болка позната максима - в България като цяло и в спорта ни в частност съществува само добро и лошо, бяло и черно, върха и дъното.
Тимовете ни се люшкат от едната крайност в другата, но никога по средата. И това е причината резултатите в Европа, където е истинската проверка за състоянието им, да са толкова колебливи.
През май ръководството на ЦСКА опита да направи нещо добро - да назначи треньор с модерно и доста различно мислене като Павел Дочев. Натресе му обаче играчи, които той не познава.
И вместо да проявят търпение и да се съобразят с обстоятелствата и ситуацията, в която поставиха наставника, шефовете тръгнаха към другата крайност - разделиха се с него.
Видяха само лошото - неубедителните резултати, слабата игра. Без дори да се замислят на какво се дължат и дали няма друго разрешение на въпроса. Феновете пък вече са готови на крайни мерки, нищо, че от началото на сезона ги няма никакви на стадиона. И за тях нещата са или бели, или черни, но никога цветни.
След първата грешна стъпка със смяната на треньора, последва втора от страна на ръководството- казармен ред, лагер и пълна изолация на отбора. Все едно направиха опит да върнат времето от преди промените. Сякаш никога не са чували, че забраненият плод е два пъти по-сладък.
След всичко това дали някой ще се изненада, ако въпреки късмета, който извади със съперника в Лига Европа, ЦСКА не стигне до групите?Едва ли...
И макар на пръв поглед в Левски да е доста по-спокойно и там властва двуполюсния модел. Вместо да отчетат добрите неща от неделя срещу Черноморец „сините" изведнъж започнаха да проявяват необяснима нервност и притеснение.
От форумите и коментарите на феновете изпълзя сянката на недоверието към Ясен Петров, собственика Тодор Батков се притесни за мачовете от Лига Европа и поиска нарочна среща с играчите, директорът Георги Иванов забрави, че е само директор и се опита да изземе нечия чужда роля.
Същото важи и за Литекс. В разстояние на три месеца - от май до август в Ловеч на няколко пъти бяха готови да се откажат от Ангел Червенков и размисляха, докато накрая двете страни се разделиха. С новия наставник отборът спечели купата, но при провал срещу Дебрецен, Петко Петков може да си стяга багажа.
Примерите могат да бъдат още много. Изключенията са малко - Черноморец, Локомотив (Пловдив). Докато родните футболни президенти и фенове не осъзнят, че освен полюси съществува нещо и по средата, за футбола ни няма голяма надежда.
