Уговорка или не?

Помним 1999 година и един мач ЦСКА - Литекс. Тогава на висок глас в България се заговори за уреден мач. Открито, гневно, а и дори се твърдеше, че може да има разследване... Абсурд. Да докажеш, че един мач не е игран честно и някой е пестил сили или е имал за цел другия да спечели, това граничи с невъзможното.

В неделя на два от най-славните стадиони в Европа се играха подобни мачове. Всъщност - не съвсем.

Ливърпул прие Челси и падна с 0:2. С оглед на позициите в класирането (седми срещу първи) нищо неочаквано. Предвид формата и състоянието на двата отбора - също. Претегляйки фактори като умора в Ливърпул и липса на такава в Челси ("червените" играха по-малко от три денонощие по-рано 120 минути в Лига Европа), пак везните отиват към Челси. Мотивацията? Едните играят за титлата, другите - за нищо. Пардон, дори феновете им искат да загубят, за да спрат омразния враг Манчестър Юнайтед.

Уговорка няма. Просто Ливърпул нямаше откъде да почерпи сили за някаква битка. Напротив - в главите на играчите освен свръхнатоварването от слабия сезон се загнезди и мисълта, че може да ядосат и без това изнервените си фенове. Защото за тях при реми или победа, това щяха да са най-безмислените точки в историята на клуба. При всички тези фактори беше ясно как ще завърши мача. Атмосферата на "Анфийлд" е показателна.

По традиция последното домакинство на Ливърпул всеки сезон е време за празненство, за знамена, песни и едно специално сбогуване на фенове и отбор - поне до есента. Вчера такова нещо нямаше. На трибуните бе тихо, някак смущаващо и поразително тихо. Нямаше освирквания, нито пък някой викна в подкрепа на Челси. Просто една оценителна за сезона и показателна за "важността" на този мач тишина.

Стадионът не искаше победа, нямаше страст и емоции, които винаги превръщат "Анфийлд" в крепост. Публиката носи Ливърпул на крилете си, когато отборът е слаб. Сега отборът бе слаб, изчерпан и немотивиран, а и изоставен от феновете си.

В Англия коментарите са, че Ливърпул се е дал без бой, не е направил много за победа или реми. Няма обвинения за уговорка или умишлена загуба. Каквато, разбира се, щеше да има ако този мач бе у нас. Българинът би казал: "Ливърпул легна на Челси". А англичанинът: "Ливърпул не се би достатъчно здраво срещу по-силния си съперник". И двете изглеждат верни донякъде...

Вечерта в Рим - друга работа.

Целият стадион "Олимпико" подкрепяше горещо Интер срещу своя Лацио. С песни и транспаранти, с радост при головете на съперника. Идиотска история. И всичко това сюреалистично зрелище в стил Древния Рим сякаш преподредели заглавията днес. "Най-грозният ден в историята на италианския футбол", чете морал директорът в Рома Джан Паоло Монтали.

"Така не може да се печели", възмути се и в. "Република". Ок, ама защо никой не оцени реално, че всъщност на терена един много силен Интер прегази един кретащ Лацио. Домакините едва ще се спасят от изпадане, падаха от Бари, Катаня и Болоня на своя стадион, а гостите са финалист в Шампионската лига, ще играят финал за купата, а и са абсолютен фаворит за титлата и водач в класирането от първия до 30-ия кръг.

Когато се срещат отбори от такъв калибър няма нужда от уговорка, договорка или някаква фалшификация. И Ливърпул, и Лацио знаеха за какво излизат на терена вчера. Противниците им - също. На третите фактори - Юнайтед и Рома, им се искаше да се случат чудеса, защото залогът е твърде голям - титла. Но чудеса в 21-ви век се случват рядко...

Новините

Най-четените