Миналото лято те бяха шампиони на света. Сега те са извън Европа и рискуват да не се класират за Шампионската лига през следващата кампания.
Проблемите в Челси са много и трудно могат да бъдат игнорирани. На терена и извън него има толкова много неясноти, които никой не очакваше след впечатляващото лято.
Какво се обърка?
На терена Челси не показва това, което се очаква от един световен шампион. Очевидно е имало проблеми, които са останали скрити между Енцо Мареска и хората над него, но в последните десет мача той имаше три победи, три равенства и четири загуби.
Мареска беше заменен с Лиъм Росиниър, който постигна успехи със Страсбург. В последните си десет мача той спечели четири, загуби четири и два останаха без победител. По-добър процент победи, но две от тях са срещу отбори от по-ниските нива, а друга беше срещу Уулвърхемптън, който не се намира в особено добро положение.
Към това трябва да прибавим и серията без победа пред собствена публика. Загубите от ПСЖ и Нюкасъл са едно на ръка, но да загубиш точки срещу Лийдс и борещия се за оцеляване Бърнли, който е почти обречен, не изглежда добре.
Това не е по вина на Росиниър. Кадровата политика на клуба е спорна много преди неговото пристигане. За всеки Коул Палмър и Жоао Педро има по един Гарначо или Делап, които не оправдаха очакванията. Кашата не е дело на Росиниър, защото нивото на дисциплина е отчайващо от началото на сезона.
За да постигнеш резултати, трябва да имаш увереност. Феновете не виждат това. На няколко пъти по време на първите си срещи начело на Челси Росиниър променяше тактиката на полувремето, когато виждаше, че тя не работи.
Уест Хем и Наполи са примери, че това може да свърши работа и е добре да имаш резервен план. Но защо не започнеш веднага с него, а взимаш грешното решение?
Извън терена има толкова много проблеми, последният от които е глобата за нерегламентираните плащания по времето на Роман Абрамович. В крайна сметка голямата цел е класиране за Шампионската лига, а провал в това ще има катастрофални последствия.
Какво може да се случи, ако Челси не се класира за Шампионската лига?
През февруари стана ясно, че клубът е инкасирал най-голяма финансова загуба от всички останали в Англия.
Нямаше проблем с това, защото те спечелиха Лигата на конференциите и място в Шампионската лига. Два месеца след това спечелиха още 90 милиона паунда от триумфа в Световното клубно първенство.
Преди години всяка една загуба щеше да бъде покрита от Роман Абрамович, но той беше принуден да продаде отбора и нещата изглеждат коренно различно сега.
Големият проблем на Челси, ако изключим факта, че няма спечелен значим трофей при новите собственици, е, че приходите изостават спрямо тези на големите им конкуренти.
Собствениците на Челси са изправени пред множество проблеми. В краткосрочен план целта е място в Шампионската лига, за да не се инкасират още финансови загуби.
Възможно ли е ключови играчи да си тръгнат?
Едно нещо стана синоним на управлението на Тод Боели и то е сключването на изключително дълги договори с футболистите. В момента 23 играчи имат контракти до 2030 година. Това е риск, ако те не оправдаят очакванията, но от друга страна Челси е в силна позиция, ако някой иска да купи техен играч.
Това няма да спре пропадането. Ако "сините" не играят на високо ниво, някои от основните футболисти може да поискат да си тръгнат. Вече имаше слухове, че Коул Палмър иска да се завърне в Манчестър, където Юнайтед има интерес към него.
Енцо Фернандес е друг играч, който може да потърси щастието си другаде, но поне Рийс Джеймс подписа нов договор.
Какво мислят феновете?
В момента те са апатични към ситуацията. При Роман Абрамович се правеше всичко, за да се постигат победи. Сега всичко е в името на проекта. Феновете обаче започват да се уморяват от това и никой не може да ги вини. Росиниър е четвъртият "проект" за последните години.
Освирквания се чуха след загубата от ПСЖ, поне от хората, останали на стадиона. По-голямата част бяха напуснали трибуните след третия гол на парижани.
Упреците към Росиниър не са много - не че той е направил нещо, за да ги опровергае, но те предимно са насочени към ръководството.
Проведоха се протести, чуха се скандирания в полза на Абрамович. Просто казано, феновете искат Челси да се върне към облика си, докато шефовете искат да се отдалечат от него.
Поставен ли е Росиниър под напрежение?
Трябва да отбележим, че ръководството на Челси не е под никакъв натиск. То има дългосрочен план, който може да отнеме няколко години и няма да се случи веднага. Това е причината да се взимат млади играчи, които да бъдат развивани. Боели и компания са сигурни, че ще постигнат успех, но няма да е бърз.
Проблемът е, че феновете на Челси са свикнали на бързи успехи. Свикнали са да се привличат най-добрите играчи в света, да се назначават най-добрите мениджъри. Ръководството казва, че това е новият начин и трябва да се вярва в него.
Що се отнася а Росиниър, за момента няма опасност да бъде уволнен след само 18 мача начело. Той има договор до 2032 година, а уволнението му може да струва на клуба прекалено много пари.
Той лично беше избран от спортните директори, но такава беше историята и с Греъм Потър, както и с Енцо Мареска. Договорът има някаква стойност, но само на повърхността, а историята показва, че той не гарантира нищо.
Ако Росиниър не класира Челси за Шампионската лига, то ще трябва да бъдат вземани сложни решения: да бъде подкрепен или да бъде забит още един пирон в изтънелия портфейл заради поредния провал на терена.
