Минаха само два кръга от новото първенство на футболната ни Първа лига, а в Левски и ЦСКА вече се заговори за треньорски оставки. Ако се вярва на последните информации, на „Герена“ вече се готвят да бият дузпата на Николай Митов. Не му е леко и весело и на колегата му от „Българска армия“ Стамен Белчев.
Но какво всъщност да очакваме от тях двамата?
Ще ни прощава Митов, но по нищо не изглежда, че нивото му е да тренира отбор, който не чак толкова отдавна се определяше като Отбора на народа. Преди четири години същият той се пробва безуспешно да води „сините”, и само за месец и нещо изгуби по най-тъп начин шампионската титла, Купата на България и двубоите с Иртиш в Лига Европа. Сега се добра до същия турнир след доста позорен бараж с Верея, за да отпадне по още по-позорен начин срещу Хайдук. А след нулевото равенство и безобразната игра с Локомотив (Пд) на „Лаута”, дори и неговият покровител и спортен директор на клуба Даниел Боримиров сне доверието си от треньора.
Впрочем тандемът Боримиров – Митов май не блести с особен интелект и заложби. Футболът се води като проста игра, но за умни хора. Ще ни прощават тези двамата, но няма как един треньор да разговаря с чуждестранните си футболисти по десетопръстната система, какъвто е случаят с Митов. А Боримиров, който уж изкара почти десет години в Германия и видя как стоят нещата в големия футбол, да залага на същия този треньор след проваления минал сезон.
Ако се замислим, съчетанието между спортен директор и треньор е същото и в ЦСКА-София. Сега „червените” уж тръгнаха за шампионската титла: 32-ра за клуба по Гриша Ганчевия календар, пета по този на Боби Михайлов и първа по летоброенето на УЕФА, ако се съди от лицензионните премеждия на отбора за участие в Лига Европа по-рано тази година. Всъщност номерът на титлата няма чак толкова голямо значение в този момент.
Вече за всички са ясни възможностите на дуета Стамен Белчев – Стойчо Стоилов, надзираван изкъсо от собствениците баща и син Ганчеви. Тази група действително е в състояние да изгради нелош отбор със здрав провинциален дух, който да бие враговете от Левски. Така, както го правеше Литекс едно време, и какъвто е случаят с ЦСКА-София напоследък. Впрочем, докато бяха в Ловеч, същите хора жънеха победи и над абонирания за титлата в последните шест години Лудогорец, което в момента им се оказва непосилна задача, откакто се преместиха в София.
Някой ще каже, че Митов и Белчев са млади момчета, на които им трябва време. Наистина, трябва им, но не и в двата най-популярни отбора в България. Проблемът и на двамата се състои най-вече в квалификацията, образованието и опита им. Няма как един диплом от категорията „УЕФА Про“, които се раздават щедро от школата в НСА, да те направи силен треньор, какъвто се полага на Левски и ЦСКА.
Не става въпрос за възраст и рутина. Навремето Аспарух Никодимов пое ЦСКА, преди да е навършил и 34 години. Само че Паро спечели четири титли поред, и взе скалповете на европейските шампиони Нотингам Форест и Ливърпул. Малцина знаят, че преди това той кара продължителен треньорски курс в Италия, при някои от най-големите капацитети в бранша. А до него на банката записки от същите лектори си води друг курсист на име Джовани Трапатони, по онова време вече треньор на Ювентус. Ако се съди по резултатите на Паро и Трапатони, курсът най-вероятно е имал огромно значение за кариерите им.
Да сте чули Митов да е бил на едни и същи лекции с Пеп Гуардиола? Хем почти са набори. А Белчев да е зубрил някъде в чужбина до Антонио Конте, например?
Няма начин, когато си учил-недоучил, че и с малък опит на всичкото отгоре, да постигнеш очакваните от публиката на Левски и ЦСКА успехи. Вярно, че нашата Първа лига не е от най-силните първенства в Европа, но пак си трябват качества. Поне такива да надхитриш Георги Дерменджиев – вечният помощник допреди време и днешен наставник на Лудогорец. Става, но ако си Георги Иванов и водиш Черно море. Но когато се прехвърлиш на „Герена“, както се случи с Гонзо, правиш Левски да изглежда като Черно море, някъде по средата на класирането.
Зебележете как по-успешните треньори просто избягаха от България.
Мъри Стоилов пое казахстанския Астана, и дори го вкара в групите на Шампионската лига – нещо доскоро немислимо за колхозниците от постсъветската република на диктатора Назърбаев. Пак там работи и Стойчо Младенов. Хубав-лош, определян от злите езици като комисионер и сребролюбец, Стойчо поне умееше да надъха ЦСКА с прочутите си принципи за „мотивацията, концентрацията и себераздаването“. Че даже спечели две шампионски титли, и беше само на един гол от третата.
В същата страна футбол прави и Димитър Димитров , днешният блян за Левски, когото изпъдиха от „Герена“ с плакат „Херо, ние не те искаме!“ в деня, с който спечели шампионската титла през 2000 г. Ясен Петров, тренирал последния сносен тим на „сините” през сезон 2010/11, от години е в Китай. Там работи и потомственият цесекар Александър Станков, друг от грамотните ни специалисти.
А у нас Левски и ЦСКА чакат купи и медали от Митов и Белчев, от Боримиров и Стоилов. Ха дано, ама надали...
