За втори пореден път мъжкият национален отбор по волейбол приключи участието си на осминафиналната фаза на европейското първенство.
И ако случилото се преди 2 години може да се приеме за прецедент, а и тимът ни срещна финалиста по-късно Словения, то сега представянето не само срещу Германия, но и на целия шампионат трябва да бие алармата пред ръководството на този спорт у нас. Който до скоро се славеше като най-успешният колективен такъв в България. Уви, това са вече усмивки от старите ленти. Както на годишната среща на носталгиците един въздъхнал: "А едно време какви събирания на носталгиците имаше...".
Пиша тези редове с тъга, защото в разумна възраст съпреживях най-големите успехи на този отбор между 2005 и 2015 и станах свидетел на разпада в последните години.
Фактите - на Евроволей 2021 България спечели 3 срещи - с Черна гора, Чехия и Беларус. Единствено тази срещу балканските ни съперници мина безпроблемно. Двубоят с Чехия не бе загубен единствено заради индивидуалната класа на Тодор Скримов, който върна отбора с 3 аса при 20:23 и 1:2 гейма изоставане. Макар да не е справедливо да се говори за единични състезатели при колективен спорт, това е неоспоримо. Срещу Италия националите спечелиха една част и бяха твърде далеч от истината в останалите, също както и в целия двубой срещу Словения.
Епилогът бе осминафиналът срещу Германия, в който тимът съумя да загуби в среща, в която получи даром 39 директни точки от съперника, от които 35 след сбъркан сервис.
Във волейбола на високо ниво, ако направиш толкова грешки, няма вариант да спечелиш. Но правилото бе опровергано на 12 септември в Острава. И съвсем логично след края на двубоя капитанът Цветан Соколов каза това, което волейболната общественост в България вижда с очите си и знае от години - всички отбори се развиват технически и тактически, а ние изоставаме.
Причините за това трябва да търси ръководството на федерацията. И да търси изход от ситуацията, защото България вече не е отбор, с който другите се съобразяват.
Ходът с връщането на Силвано Пранди се оказа тотално неуспешен без да се хвърля цялата вина изцяло върху италианеца. Безспорно е, че от пристигането му през 2019 година отборът не направи нито една стъпка напред. Единствените проблясъци под негово ръководство дойдоха в двете олимпийски квалификации за Токио, но и в двата случая походът беше неуспешен. Представянето в Лигата на нациите през 2019 бе слабо (12-о място), а през 2021 - трагично с предпоследното 15-о. За отпаданията на осминафиналите на европейските шампионати вече стана дума.
Чисто игрово тимът ни продължава да показва пълна липса на организация в защита и подсигуряване. Ако в първия престой на Пранди преди 12 години отборът ни за пръв път се доближаваше до най-добрите на този елемент, сега хаосът в този елемент е пълен.
За поредна година тази селекция не може да се възползва пълноценно от качествата на един от топ диагоналите в световен мащаб Цветан Соколов, карайки го да изглежда безсилен и обезверен на полето. Глупостта с хвърлянето му в Лигата на нациите след изтощителния сезон в Русия е тема на отделен анализ.
В симптоматика на Пранди се превърна България да не разчита на най-добрите си играчи.
През 2019 с лека ръка бяха зачеркнати близнаците Братоеви, Николай Николов, Владислав Иванов и Николай Учиков. Теодор Тодоров първо бе махнат от списъка, след това разкарван като панаирджийска мечка на ЕП без да изиграе и минута.
През този сезон и за двете състезания италианецът се отказа от услугите на Николай и Розалин Пенчеви. За съжаление от доста години не сме отбор, който може да си позволи да се лишава от играчи с качества и да води екскурзианти на големи първенства.
В центъра зее огромна дупка за опитен играч, която след оттеглянето на Виктор Йосифов се отвори още повече.
Една от най-силните черти на българския тим в исторически план - играта на сервис-блок отдавна не е това, което беше.
Ненавременни прекъсвания за тайм-аут и още, и още. Списъкът е дълъг.
Сигурен съм в едно - този отбор може повече. Много повече от посредственото представяне, което видяхме срещу Германия.
Знам и друго - част от тези момчета и мъже ще си тръгнат тъжни към клубните отбори, защото за поредна година не се е получило. И с хиляди въпроси в главата си защо се е стигнало до там. Последните три сезона показаха едно - този отбор и този треньор на си подхождат. Или треньорът не умее да влезе в главите и сърцата на играчите си. Което е повече от знак за тревога.
А федерацията трябва да търси решение. Практиката показа, че последният избор е бил погрешен. И не бе поправен въпреки ясната липса на резултати и още по-явната на напредък. В юридическия свят на това се казва престъпно бездействие.
Сега отборът се нуждае от спешна реформа и разтърсване. За да заиграе така, че поне Беларус да се плаши от нас.
P.S. Изпратените въпроси към федерацията не получиха отговор.
