Ако искаш да видиш някоя страна в упадък, моли се да има много управници, гласи една арабска поговорка.
В Българския футболен съюз напоследък се нароиха доста "президенти", кой от кой с по-нелепо поведение и смайваща вербална импотентност, но пък с огромни претенции да кара влака в неговата си посока. А безвремието, в което съществуват всички институции у нас, включително и спортни, покрай корона-кризата, им осигурява идеален параван да си разиграват коня и да вършат глупост след глупост. Напълно безнаказано. Във всяка друга ситуация отдавна щяха да бъдат разпнати на обществения ешафод, но сега не просто им се разминава - сериозно са си повярвали, че мачът им ще излезе, че ще си царуват на сладките постове незнайно докога и че те ще решават футболните съдбини на България за дълго време напред.
Наистина поразяващи неща се случват в Бояна - да вземем последните дни, в които взеха да се редуват брифинг след брифинг, почти в темповете на генерал Мутафчийски.
Очевидно някоя умна глава е решила, че това е много модерно, и ще се приеме като знак за активност, съпричастност и загриженост за целокупния български футбол.
Чудесно, но какво обаче научаваме от тези напоителни срещи с медиите? Едно голямо нищо. Празнословия, бръщолевене в бъдеще неопределено време, мънкане, побутване, почесване и въртене на главите. Тези хора наистина нямат идея какви ги вършат, но се бутат пред камерите. Дай на глупака власт и му гледай сеира, е казал народът.
Централно място в този панаир на нищоговоренето заема Емил Костадинов. На всички вече ни е изключително ясно, че Екзекутора се е огледал в президентското кресло и си подготвя почвата. На базата на какво обаче точно той се изказва от името на БФС в момента, е крайно неясно. Доколкото ни е известно, след последните драми във футболната централа, човекът на върха на пирамидата е Михаил Касабов. Дългогодишният апаратчик обаче се появи един-два пъти за по 3 минути и дотам. Не че Костадинов успя да каже нещо повече от него за 333 минути, но въпросът е принципен.
Ако Касабов управлява, той трябва да е на челна линия и да обяснява. Защото така остава впечатление, че Костадинов си реди своя пасианс, който няма нищо общо с този на БФС или на българския футбол. И най-вероятно е така.
Абсолютно същото правят и другите говорещи футболни глави - Венци Стефанов, Фурнаджиев, Лечков и прочие. Всеки от тях се изказва като последна инстанция, сякаш държи маршалския жезъл, но всъщност отзад прозира единствено и само личният му интерес.
За 14 години при управлението на Борислав Михайлов Костадинов нито веднъж не седна на горещия стол, за да дава тежки обяснения. Правеше го Михайлов, но сега изведнъж Екзекутора се наел да вади горещите кестени. Ами поне да излезе и да каже в прав текст, че иска властта, а не да срича някакви щуротии, от които се чудим да се смеем или да плачем. Ако въобще можем да ги разберем. Всъщност е доста странно и защо никой не го пита?!
Разбира се, интелектуалният капацитет на някогашния герой от "Парк де Пренс" очевидно не му позволява да осъзнае, че вместо да подготвя успешна президентска кампания, в момента усърдно копае пропастта под себе си.
Върхът на абсурда бе, когато се изпъчи и обяви, че БФС щял да помогне на футболните клубове в тази безпрецедентна ситуация, а три дни по-късно разясни, че помощта ще се изрази в... намаляване на съдийските такси с 23 процента. Това е като да лекуваш болен от рак с аспирин. Наистина жална му майка на българския футбол, ако някой ден осъмне с Костадинов за президент. Или с който и да е от сегашните велможи в Бояна.
Вече два месеца футбол в България не се играе, а тези хора не си мръднаха пръста, за да помогнат реално на клубовете и на хилядите семейства, които са част от футболната екосистема. Ако толкова бяха загрижени, вместо да свикват кухи пресконференции (и опасни за здравето в пика на заразата), да бяха дарили някой лев от тлъстите си заплати, че дори да се бяха отказали от тях - както го направиха по върховете в държавата. Да бяха инициирали кампания за набиране на средства. Да бяха организирали кризисен фонд за подпомагане на най-засегнатите клубове. Каквото и да е, но нещо... Вместо това щели да режат от съдийските такси. Смях в залата. Ако ни чуят в Нион, вероятно ще ни отлъчат от УЕФА.
Вероятно БФС е единствената институция в България, която реално не е засегната от кризата. Там парите си текат по централна линия.
Познайте обаче колко от тях ще стигнат до клубовете. Нито стотинка. Нищо, че ако извънредното положение продължи още месец-два половината професионални отбори няма да съществуват. За аматьорските въобще не отваряме дума - там бедствието е поголовно. Почти всички от тях са на общинска издръжка, а в момента нито един кмет няма да даде и лев за футбол. И ще е прав. Къде обаче е футболната власт?
Отдавна умниците в Бояна трябваше да са разработили спасителен план - дори да е от рода на спорната мярка 60/40 във футболен вариант. Все ще е нещо, което да гарантира жизнен минимум на стотиците футболни клубове. Средства, с които някак си играта у нас да оцелее. Защо например парите от телевизионни права не бъдат раздадени предварително? А някаква част от тях солидарно да бъдат спуснати и надолу - към Трета и Четвърта лига. Толкова ли е трудно? Толкова ли е сложно да осъзнаеш, че без масовия футбол утре и ти ще поемеш към бездната?
За тези неща обаче трябва да протича мисловна дейност в определена част от човешкото тяло.
Вместо това тунеядците, озовали се с власт в ръцете единствено по стечение на обстоятелствата, си играйкат на президенти и плетат предизборни схеми без кръчмар.
А когато все пак решат да действат, редят глупост след глупост - имали пари, а орязаха заплатата на Дерменджиев (но не и техните); спряха първенствата в аматьорския футбол, ама не съвсем - тук-там щяло да има баражи; имали варианти за доиграване на сезона, но можело и да не се доиграва, или пък ще се доиграва само нещо си; щели да правят конгрес, ама по-натам, евентуално, може би, някога...
Приятелски съвет - по-добре недейте. Снишете се и отложете играйкането за други времена. Защото вирусът все някога ще си тръгне, а ваксината срещу вас бързо-бързо ще бъде открита.
