"Омръзна ми все аз да съм проблемът за всичко в клуба", изригна Лионел Меси на летището в Барселона в сряда вечерта, след завръщането си от националния тим на Аржентина.
Коментарът му беше предизвикан от данъчните, влезли в частния му самолет още при кацането, както и от журналистически въпрос за негативните коментари от страна на бившия агент на Антоан Гризман.
Капитанът на Барселона обаче изобщо не говори след загубата с 0:1 от Атлетико Мадрид в събота, оставила тима едва на десетото място в Ла Лига. Естествено, поредното бледо представяне под ръководството на Роналд Куман не е по вина на Меси - и на аржентинеца не би му харесало фокусът на този текст да е върху него.
Слабостите на Барса в момента са твърде много и доведоха до ново безславно поражение във важен мач. Каталунците изпитваха проблеми във всички линии и всъщност Атлетико заслужаваше да победи с повече голове, но този на Яник Караско след грешката на Тер Щеген се оказа достатъчен.
Специално при Меси разочароващото е, че той още веднъж беше периферна фигура в срещата и в дълги периоди беше изолиран от играта.
Най-добрият му шанс дойде при 0:0, когато намери пространство в наказателното поле на Атлетико след извеждащ пас от Жорди Алба, но малко се забави, нямаше открити съотборници, на които да асистира и накрая завърши сам - без да затрудни особено Ян Облак.
На моменти през второто полувреме Меси изглеждаше твърде изморен, физически или психически, дори за да тича след футболистите на съперника. Звездата оказа своето влияние за малкото добри моменти от страна на Барса, но няколкото обещаващи центрирания не бяха оползотворени, а опитите за удари не се получиха.
В един момент Лео си спечели фаул на 20 метра от вратата на Облак, но ударът му беше отклонен от стената и слабите напоследък показатели на капитана при преките свободни удари се потвърдиха - само един гол за последните 48 изпълнени във всички турнири.
По време на едно от избухванията си през лятото, Меси каза нещо много вярно - че директорите на Барса от години "жонглират с проблемите и запълват дупки", докато нивото на отбора е паднало тревожно ниско. От пристигането си треньорът Куман се опитва да облекчи Меси от всичкия товар и например да даде креативна роля на Филипе Коутиньо, но съотборниците продължават да търсят Лео, когато нещата се закучат.
Тактиката да се разчита на магически момент от звездата сработваше с години, за да прикрие натрупващите се недъзи на този отбор, напоследък обаче Меси не успява да влезе в обичайната си роля на спасител.
И на "Уанда Метрополитано" той не бягаше от отговорност, но просто нямаше нужната енергия, която да инжектира на околните. Неприятно впечатление направи, че както Лео, така и останалите опитни футболисти избягаха от интервюто след мача за испанската телевизия и пред камерата застана 17-годишният Педри.
Сходен случай имаше и след Ел Класико през октомври, когато Барса също загуби и новото попълнение Сержиньо Дест беше изправен да обяснява причините. 20-годишният американец даже още не знае испански и се налагаше интервюиращият да превежда думите му.
И двамата младоци се справиха достойно със задачата да обяснят причините за поражението, но мнозина фенове реагираха в социалните мрежи с въпроса къде е лидерът и капитан в такива случаи.
През декември 2019-а беше миналият път, когато Атлетико и Барселона се срещнаха на "Уанда" и тогава Меси реши двубоя с един от изблиците си на гениалност. Тогава той натрупа 26 гола в 26 шампионатни мача срещу "дюшекчиите" и увеличи серията без победа на Диего Симеоне срещу каталунците в Ла Лига на 17 мача.
На следващия ден Лионел Меси спечели своята рекордна шеста "Златна топка".
Но година по-късно твърде много неща са се променили и вече няма как да възприемаме Барса и Лео като едно цяло.
В големите мачове на тима през последните 12 месеца звездата просто не успя да окаже въздействие.
Списъкът включва две загуби от Реал Мадрид и съкрушителното 2:8 срещу Байерн Мюнхен в Шампионската лига. Далеч от "Камп Ноу", дори срещу невпечатляващи противници приносът му е скромен, а пет от шестте му гола през този сезон бяха от дузпи.
Той продължава да бъде отличен футболист, но е далеч от това, което беше преди.
Все още за голяма част от близките до Барселона е неприемлива дори само мисълта, че Меси залязва.
Аржентинският гений направи толкова много за този клуб и всички знаят колко чувствителен и труден характер е, затова всякаква критика е немислима.
Кажеш ли нещо лошо за играта на капитана, автоматично те обвиняват, че си в лагера на доскорошния президент Джосеп Мария Бартомеу.
А кой въобще иска да е в този лагер?
Всички кандидати за наследник на Бартомеу до момента твърдят, че планират да седнат с футболиста и баща му Хорхе и да ги убедят да се откажат от идеята за напускане през юни, когато контрактът на Меси изтича.
Няма значение, че клубът е в опасна финансова ситуация, а Лео едва ли ще отстъпи от огромната си заплата. Никой от кандидатиращите се за президент не иска (или се прави, че не иска) да приеме реалността - че най-добрите години на талисмана са в миналото.
В своите кампании те се придържат към идеята, че ако създадат по-добра организация около Меси, той ще продължи да им печели трофеи.
Впрочем за цялата каталунска общност е трудно да си представи бъдеще без Меси в тима.
Но сега парадоксът е, че Барселона вече минава през неизбежния спад след ерата на Лео, докато той още е централна фигура на "Камп Ноу".
Не че Барса щеше да победи Атлетико, ако Меси беше осъществил желанието си да си тръгне през изминалото лято. И наистина не беше справедливо той да бъде посрещан по такъв начин на летището след 15-часовия си полет от Южна Америка.
Но на терена Меси не успява да понесе Барса на гърба си и сам да печели тежките мачове. Уви, стига се до момента, когато той вече не е решението за Барселона, а просто част от проблема.
