След като Австралия потвърди, че оттегля кандидатурата си за Мондиал 2034, Саудитска Арабия остана единствен кандидат за домакин.
Часове по-късно президентът на ФИФА Джани Инфантино тържествено обяви, без допълнителни уточнения и дискусии, че Саудитска Арабия наистина ще приеме предстоящото след 11 години издание на световното първенство.
Това беше краят на един ускорен и повече от съмнителен процес, по който се стигна до желания от централата домакин.
Уж трябваше решението да мине през ратификация от членовете на ФИФА и да бъде окончателно взето едва през последната четвърт на 2024 г. Но процедурата беше така изготвена, че Саудитска Арабия да се окаже самотна кандидатура и остана усещането, че тази развръзка беше наложена някъде отгоре без допускане на каквито и да е алтернативи.
И то при положение, че в такъв случай Мондиал 2034 ще предизвика същите полемики като световното в Катар, само че в съвсем различен мащаб.
Условията на кандидатурата бяха изменени в услуга на Саудитска Арабия, така че беше достатъчно в страната да имат налице само 4 от необходимите 14 стадиона с капацитет поне 40 000.
Това обаче означава, че в следващите години ще трябва да бъдат изградени 10 чисто нови стадиона - чрез сходна система с експлоатиране на мигрантски труд, която беше в основата на критиките към Катар.
Всъщност Саудитска Арабия има още повече провинения от Катар, свързани с тотално потъпкване на човешките права. Кралството е доста назад от по-малкия си съсед откъм прогресивни реформи и това ще породи още по-тежки дебати около смъртното наказание, отричането на хомосексуалистите и третирането на жените.
А какво да кажем за корупцията и огромните обвинения в подкупи, които компрометираха избора на Катар за домакин на Мондиал 2022? Сега няма да има такива обвинения, защото ФИФА се постара изобщо да няма битка при кандидатурите - което добре показва какво представлява сегашното управление на централата и към какво се стреми.
Инфантино през цялото време гледаше благосклонно на домакинството на Катар и защитаваше страната по всякакъв начин.
Сега е готов да се хвърли на амбразурата и за Саудитска Арабия, чиито амбиции в спорта са огромни и добрите отношения с ФИФА могат да се окажат фундаментални за управляващия принц Мохамед бин Салман.
Самият Инфантино пък цели да развие ФИФА и да увеличи печалбите, гледайки със завист към финансовите постъпления в клубния футбол.
Световните първенства са само веднъж на 4 години, докато клубните състезания са постоянно и навсякъде.
"Колко хора извън Италия подкрепят италианския национален отбор? Не са много", разсъждаваше швейцарецът още преди години. "Но ако видите колко хора подкрепят Реал Мадрид или Барселона, нещата се разпростират далеч отвъд границите на Испания. Това са стотици милиони хора по целия свят..."
Виждайки огромните пари, които се въртят в Шампионската лига, президентът се чудеше как да си направи своя версия и затова разшири Световното клубно първенство до 32 отбора от 2025 г.
За да направи този второстепенен турнир атрактивен, той осъзнава, че се нуждае от звезден блясък и от големите европейски имена във футбола - съответно и от парични примамки за тях.
Саудитска Арабия пък е сред малкото страни от глобалния юг, които правят по-сериозен бизнес с ФИФА.
Спонсорска сделка със саудитите за женското Световно първенство предизвика протести сред футболистките, но такъв тип бизнес отношения направиха гладък пътя на страната към желаното домакинство на световни финали.
За целта футболната централа не само услужливо промени правилата си, но и извади от борбата потенциални конкуренти на Саудитска Арабия.
Световното през 2030-а беше разпределено на цели три континента, това през 2026-а ще бъде в САЩ, Канада и Мексико, а ротационният принцип беше така наложен, че Азия и Океания да останат единствени опции за Мондиал 2034.
Испания, Португалия и Мароко подготвиха икономически силна кандидатура и ще приемат първенството през 2030 г., а три мача ще се изиграят в Южна Америка заради 100-годишнината от първия Мондиал в Уругвай.
Оттам нататък си казаха думата и силните връзки на Инфантино с азиатската конфедерация, чиито членове убедено го подкрепят при изборите за президент.
Всъщност, за да запази поста си, швейцарецът печели избори, в които други кандидати няма - така че този тип "демократични" процеси са му добре известни.
Някъде тук завършват всякакви илюзии за демокрация във ФИФА.
Вместо да заложи на повече прозрачност след скандалите от предните години, централата предпочете да върши процесите задкулисно и да постави футболния свят пред свършен факт относно Мондиал 2034.
Но встрани от дискусията около Саудитска Арабия, която тепърва ще набира скорост, въпросът е защо няма по-сериозен дебат около структурата на ФИФА като организация.
Това не е проблем само на световната централа, тъй като УЕФА и континенталните конфедерации се управляват от сходни режими.
Повечето президентски избори в тези организации след реформите от 2015 г. включват само един кандидат. Няма опозиция или многопартийна система, която да балансира процесите и да застрашава абсолютната власт на президента.
А въпросните президенти управляват дълги години и притежават огромно влияние да определят посоката на футболната игра за десетилетия напред.
Притежават и нужната власт, за да си печелят мощни съюзници и да укрепват механизмите, които ги бетонират на поста.
За Джани Инфантино например се счита, че си е оплел кошницата с гласовете от Африка и Азия.
Но цялостно в конфедерациите думата на президента няма как да не е силна, защото той назначава хората в комисиите - а всеки иска да бъде в тези комисии и няма да увеличи шансовете си, ако изразява недоволство или несъгласие.
Властта на президента и подчинените му в комисиите става още по-сладка като си дадем сметка колко врати са отворени пред тях.
Това са хора, които обикалят света с частните си самолети и в техни ръце са решенията на коя страна да връчат най-популярните спортни събития.
Те притежават помпозността и влиянието на водещи световни политици - но без бремето на големите отговорности и без конкуренцията на опозиционните движения, с които се сблъскват истинските политици.
За президента на УЕФА Александър Чеферин съществуват твърдения, че се е променил, след като държи властта вече седем години.
Напрежението между ФИФА и УЕФА относно футболния календар все повече се превръща в персонална вражда между Инфантино и Чеферин, която диктува важни решения в съвременния футбол.
Нима това е единственият възможен начин, по който най-популярният спорт може да бъде управляван, особено във времена, в които различни сили опитват да го овладеят и експлоатират, а заплахите за него изглеждат все повече?
Решения от огромно значение не са в ръцете на най-потърпевшите от тях. И докато вината може да се търси в определени управленци, в крайна сметка може би самата система поражда именно такъв модел на управление.
Затова системата трябва да еволюира.
И след като решенията за световни първенства в Русия и Катар предизвикаха смяната на Сеп Блатер и появата на нов управленски режим във ФИФА, то домакинството на Саудитска Арабия трябва да предизвика нещо по-драстично: смяна на целия управленски модел.
