Анкета на Института за изследване на обществата и знанието към БАН показва, че 43 на сто от българите са склонни да нарушават закона и ако не се страхуваха от последиците, лесно биха го сторили.
От друга страна над 56% не биха прекрачили законодателството по никакъв повод, дори и това да им донесе материални или други облаги.
Над 41 на сто са съгласни до известна степен с твърдението, че ако даден закон им пречи, те ще се опитат да намерят начин да го заобиколят. Абсолютно съгласни с това твърдение са малко над 19%.
Изследването показва, че само 32% от участниците смятат, че законите в България са добре написани и са приложими на практика.
Според авторите на изследването това показва, че българите са с нараснала критичност към народните представители като законодателен орган, както и към законовите и правните норми.
81 на сто от анкетираните признават, че са изцяло съсредоточени в постигането на материални облаги и това е основен приоритет за тях.
Проучването показва и че работодателите и работниците имат по-голяма склонност да спазват и зачитат законите. Учениците, безработните лица и домакините са по-склонни открито да не спазват законодателството.
Според анкетата в българското общество могат да се очертаят осем социологически типажи според поведението на хората. 34 на сто се самоопределят като конформисти и се поддават на натиска на обществото.
18% се смятат за неутрализатори, а 16% - за преувеличаващи. 10 на сто признават, че са пасивни в социален смисъл. 6% се определят като иноватори, същият процент - като бунтари или като избухливи.
4% споделят, че задължително спазват определени повтарящи се ритуали.
