България да обяви 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост - за свой официален национален празник вместо 3 март.
Това предлага бившият външен министър Николай Младенов, който в момента е специален пратеник на ООН за Близкия Изток.
"Време е да обявим 24 май за национален празник! За да няма съмнение никой коя държава е спасила и развила делото на Св. Св. Кирил и Методий и кой е дал азбуката на славяните. Българският език ни е спасил като народ в продължение на пет века. Няма друг празник, който да обединява всички българи в границите на съвременна България и отвъд територията на Отечеството ни. Споделете, ако сте съгласни", написа Младенов в профила си във Фейсбук.
Предложението му дойде в разгара на дебата, предизвикан след репликата на руския президент Владимир Путин, че кирилската азбука е дошла в Русия от "македонската земя", а не от Първата българска държава.
Празникът на светите братя Кирил и Методий се отбелязва по българските земи още преди Освобождението, като честването му е възстановено от Найден Геров по време на Възраждането като символ на националната и културна идентичност на българския народ.
През 1892 г. Стоян Михайловски пише текста на химна на Св.св. Кирил и Методий "Върви, народе възродени", а музиката към него е създадена през 1900 г. от Панайот Пипков.
24 май е включен в календара на официалните празници на България през 1990 г.
По времето на Кирил и Методий и много след това „славянски език“ не е имало, както и "славяни" които са измислени едва 16-ти век. Терминът "славянски староцърковен" или "Old Church Slavonic" е използван за пръв път от Josef Dobrovsky във Виена през 1822г с цел да се заличи терминът "стробългарски език".