Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Последният

Последният

Ако Октай Енимехмедов беше насочил пистолет срещу, например, Тодор Живков - и случката, разтресла НДК миналия януари, се беше случила на някоя от обичайните осмодекемврийски срещи на Първия с избрани студенти в същия този НДК, в същата тази зала, то днес лидерът на ДПС можеше да се казва и Октай Енимехмедов.

Стига, разбира се, да беше оцелял от УБО.

Макар че след разкрития заговор на Горуня, преддесетоноемврийската ни история не познава човек, дръзнал да излезе с оръжие, директно насочено срещу висшите партийни номенклатури.

След като изминаха няколко години от 10 ноември 1989, от дисидентите, оцелели след лагери и затвори, побърза да се "прочисти" СДС - и си запази само радетелите на "нежната и безкръвна революция".

Но младежът от Бургас, връстник на прехода, насочи газов пистолет срещу Ахмед Доган, за да унижи лидера на партия, родена при демокрацията, бивш политически затворник, прекарал 4 години в единична килия.

Сега Енимехмедов отговаря едносрично и утвърдително на въпроса възнамерява ли да влиза в политиката. Остава му да излежи малко повече от 2 години, а може и да го освободят предсрочно при добро поведение.

Преди време един от читателите ни попита: "Колко от вас, патриоти, биха изминали стоте крачки до подиума докрай? В името на кауза, в която вярват"... И предвид опасността, че могат да платят и с живота си?

Така са действали и дисидентите при всички тоталитарни режими. Но явно се случва и в контролираните демокрации.

От всички новообявили се напоследък политици, единствен Октай показа, че не се бои да го направи. Какъв е той - идеалист, бунтар, емоционално незрял, човек, желаещ да се прослави? Тепърва ще разберем. Първо трябва да си излежи присъдата.

Само накрая да не се окаже, че е насочил пистолета срещу себе си. Защото при властта засечки няма - направо си убива.


Най-четените