Колко души в офиса ти, кварталния магазин или фитнес залата ще се изправят вълнообразно с вдигнати ръце, ако сега влезеш и кажеш, че това правителство ни се подиграва и най-накрая някой да вземе да вдигне бунт? Един, най-много двама, а останалите, както би вметнал (цитирам) Мартин Карбовски, ще се чешат по ташаците и ще те помолят да им дадеш време да си помислят.
Или, добре: ти само организирай бунта, ние ще дойдем - ако нямаме работа (не сме в мола) не правим коремни преси за плочки. А най-добре да се разпишем с група за бунтове във Facebook.
Докато гърците продължават да стачкуват срещу още по-жестоките мерки, които им се готвят (второ поред вдигане на ДДС, пак намаление на заплатите, премахване на допълнителни възнаграждения и затваряне на държавни предприятия), България се прави, че не чува как се посрещат антикризисни мерки. И чака. Тежката дума на Бойко Борисов.
В типичния си стил на леко контузения, но възлов, съсед за мач, с който предраматизира близостта си с народа по време на изборите, батко ще се изправи, за да каже, че няма да ни го го вкара с ДДС-то - тоя мач и тоя път ще ни го даде.
Онзи ден един 10-годишен чудак, на когото не му беше много интересно по време на пикника с големите, си направи футболни кори срещу шутове (скука и бездействие) - от салфетки. Никой нямаше намерение да го рита, но старанието, с което хлапакът се подготви за големия мач, който му се въртеше в главата, с налични средства, беше като еманация на бунта по принцип.
Независимо дали става дума за бунт срещу скуката или срещу някаква система, единствените хора в тази страна, които все още имат енергия да действат толкова, колкото и да говорят, са децата. И ако едно дете може да излъчва цялото световно многообразие на термина "срещу", ние, "много големите", изповядваме една зациклила льобонова "психология на тълпата". Нищо че бунтът в езика ни е долу-горе истински. Бунтът в системата беше и си остава твърде фарсов.
Чакаме да видим дали другите ще скочат, а ако го направят, се оглеждаме за тези, които все пак разсъждават заслужава ли си труда.
Иначе всеки един от нас, по отделно, е достатъчно загрижен за бъдещето си, за да почувства, че вдигането на ДДС-то ще се стовари с все сила върху ахилесовото му сухожилие - така както го е почувствал не един грък. Когато се заговори за това обаче, всички разсеяно пуснахме по някоя и друга псувня и толкова.
Тясното единство на българската психика, за разликата от тази на гърците (като най-пресен и съседски пример), се изразява не в нетолерантност или неустоима сила към високомерната лекота, с която правителството финтира търпението ни, а в абсолютна безотговорност.
В тази страна липсата на организираност срещу провалите на правителствата процъфтява (ако не броим изкупителната жертва на прехода Жан Виденов). Преди около месец например едва десетина души се събраха в градинката пред църквата "Света София", за да протестират срещу дупките по улиците на София, въпреки че за последния месец един на всеки десет души от компанията, в която попадаш, има горчив спомен от спукана гума - заради дупка.
Недоволните граждани обаче бяха по-малко от журналистите, които отразиха "протеста". Така заседанието на Столичния общински съвет, което течеше по това време в сградата на общината в съседство, остана необезпокоено от едва доловимите кукерски звънци на негодуващите.
Десетина дни по-късно организаторите на протеста "България срещу дупките" се надъхаха за второ полувреме, на което този път имаше двайсетина зрители. Те отправиха същите искания: повече прозрачност и граждански контрол върху изразходването на средствата за пътни ремонти. "От правителството очакваме да изпълни предизборното си обещание част от данъците на хората да се връщат в общините", каза Цветан Фиков, организатор на събитието и PR на сайта dupki.net, чрез който протестът беше разгласен.
Но заглъхна в дупките така както би се случило с всяко подобно намерение, различно от всемилостивото гръмко опело на ампутирано куче. За което се събраха на улицата с една идея повече хора отколкото срещу дупките...
В Гърция бунтовете продължават. Днес има обща национална стачка. В същия ден обезвредената тълпа у нас ще трябва да чуе съвсем окончателния отговор за ДДС-то и схемата за болничните.
Малко преди това фанатичната вяра, че Бойко Борисов не би постъпил толкова подло с нас и в навечерието на празника на храбростта ще пребори лошия змей, е много по-силна от идеята за съпротивление.
Каквото и да се случи с ДДС-то, „мексиканската вълна" от търпеливи емоции ще продължи. Българинът както винаги чака някой друг да заколи змея, блеейки като агънце преди заколение.
Изключително некомпетентно написана, но същевременно претенциозна статия! Ситуацията в България не може да се сравнява с тази в Гърция по никакъв начин! - нито производството ни, нито НБП са ни аналогични, нито държавата ни е пред фалит (както Гърция е!). В този смисъл да се призовава на "бунт" в този момент е, меко казано, глупаво, понеже нито сме 1990, нито конкретната ситуация изисква силови действия. Напротив - стачки, граждански неподчинения, бунтове само биха влошили положението Вместо да се изживява като Бенковски и да агитира за бунтове, авторът би следвало да се замисли с какво и как да помогне на страната си втози нелек за цялото общество момент...
Много са смешни хората, които се възхищават в момента на гърците затова, че стачкували! Я се замислете - те стачкуват, понеже не искат да приемат условията на кредиторите си, но пък са опапали парите си - то не бяха 13 заплати, 14 заплати, Коледни надбавки, Великденски надбавки - тогава никой не стачкува, а сега когато хората, които им помагат им казват в прав текст - "Сами сте си виновни!" и "Ще ви помогнем, ама аще затегнете финасовата дисциплина!" - се вдигат на стачка! Това е защото не могат нищо друго, май.. Но, имайте предвид, че ако продължават така да се държат не само, че няма да има кой да им помогне, а и ще ги извадят от еврозоната и тогава ще видим как ще им се възхищавате като няма да могат да си покажат насраните задници....
Трябва да се протестира,това е единственият начин на обществото да "натиска"политиците пряко.Другият вариянт е да си купим пушки;( свесни политици в БГ няма,няма и да се намерят скоро,честни и независими хора не се допускад във власта - не може да ги управляват .гърците са като едни хрантутници на Европа,като им свършат парите почват да ревът че ги тормозели и хоп нов транш към тях.а ние като сме прости да стоим и да мълчим ни пращат транш към задниче части,че и вазелин не му слагат.Докато в държавата единствените ентусиасти са децата няма да я бъде.От 20г. най различни партии и организации плашат с протести,до сега няма такива които да са организирани от тях,всичките са спонтанни и някой ги използва после за лични цели.Но пък народа е казал "На зла круша,зъл пърт"Така сме си послали и така си живеем,само по форумите ще се плюем и правим на мъже.
Откъде пък накъде сега и брандиране ни влиза в ума и клавиатурата!! След четири-пет / за някои по-отбрани – и повече/ празнични, предпразнични и следпразнични дни се връщаме кам ралото на дълга и към труд- който с какъвто се занимава! И мимоходом нямаше как да не обърнем внимание на няколкото набивани ни в главите присъствия на политици- от настоящия, през бившия министър-председатели на България, през банкери та до Президента- всичкото омешано в едни добре подлютени от кризата в съседна Гърция анализи на фона на местната българска неволя! Брандирането бе именно върхът на всичката тази попара, която всички властници се надпреварваха да надробят с единственното условие, че пак ние ще си я сърбаме! БРАНДИРАНЕ / я каква изпраксана дума, би казал Чудомир и ще бъде 100% прав!/ ще рече поддържане на лоялност, доверие, познаваемост и авторитет / към дадени продукти, услуги или търговска марка/! Но тя в този си смисъл бе употребена и по отношение на страната ни като цяло от виден банкер в смисъл, че България трябва да се брандира като страна, изгодна за чуждестранни инвестиции! Но страната ни се представя от политическата класа и делата нейни! И се заглежда, зачита и заслушва чуждестранния инвеститор и се пита:” И като така-какво брандиране да приложим към властниците ВИ, като Премиерът казва- “Оправяме се, не ги слушайте онези, ПРЕДИШНИТЕ !!” Друг, лявостоящ председател на партия и бившият колега на настоящия премиер се кълне “ Аман от некомпетентни изказвания –като ще говорим, да говорим с факти”. Настоящият премиер при това вече съчувства на експремиера, но го дава на прокурора-него и почти цялото бившо правителство!! Ревизоро отново хвърля бензин в огъня- “ Краун ейджънси нищо не свършиха, а опапаха 82 милиона за заплати, договорът е неразваляем и чисто политически манипулиран”! Финансовият министър сочи данни от Европа и още по-твърдо се кълне, че сме отличниците на Европа!! Чуди се чуждия инвеститор- На лоялност ли да го обърне, доверие ли да покаже, познаваемост ли да си наложи—КАК, ГОСПОДАТА, БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЦИ ДА БРАНДИРА, че и да се ОРИЕНТИРА в сложните им мисловни процеси! Щото освен тези зигзаги по микро и макроикономика, потребителсаи кошове и панери те взеха да си мерят и рейтингите, загледани в пъповете си, все едно, че криза никога в България не е настъпвала, все едно, че България е икономически рай и другите европейски държавници идат ката ден опит да обменят с “отличника на Европа”! Пък като надникне и в публикуваните стенограми на правителствата български, чуждестранният инвеститор така се НАБРАНДИРВА, че не знае на кой свят да пренесе капиталите си!! Затова, мили наши управници- МЛЪКНЕТЕ И ПОЧНЕТЕ ДА РАБОТИТЕ! ПО ДЕЛАТА ВИ ЩЕ ВИ ПОЗНАЯТ, НЕ ПО ПРИКАЗКИТЕ! А рейтингите ви са второ и трето- както си ги заслужите, така и ще си ги измервате- но не в километри високомерие и дърдорене, а с работа! Знайно е, че никой не е пророк в собствената си родина, та като ще я караме на рейтинги - поне на чуждестранни инвеститори рейтинга вдигайте и мерете- с конкретни дела и ПРЕДСКАЗУЕМО БРАНДИРАНЕ