Публикуваме коментара на Светослав Иванов от предаването "120 минути", а видеото можете да видите тук.
Отношенията между Запада и Русия са близо до точката на замръзване. Най-голямото многостранно експулсиране на дипломати в историята идва в момент на рязък спад в доверието ни към елитите, институциите, цели професии и съсловия.
Фактът, че всеки започна да възприема себе си като съдник, убива общата посока на обществата ни и ги превърна в разделени общности от единици, които вместо навън и на глас, изразяват несъгласието си вътре и чрез текст.
На този фон международните отношения също се радикализираха.
Ако приемем логиката, че политическите кампании залагат на крайните емоции, достигащи до съзнанието ни по виртуални магистрали, тези, които идват на власт са длъжни да предприемат крайни действия, за да оцелеят в света на крясъци.
Светът отдавна навлезе в Първата виртуална световна война, която става толкова масирана, че трябва да променим спешно мисленето си, за да избегнем последващ глобален военен конфликт.
Може да ви звучи преувеличено и доста странно, но спешно трябва да си върнем човечността.
Да разговаряме повече, да се слушаме повече и да мислим за стойността на всичко, което изричаме. Това вечно лепене на етикети, присъди, заклеймявания и крайно отричане на чуждото мнение трябва да остане в миналото, ако искаме да стигнем до момента, в който "уважавам те" и "обичам те", "вярвам ти" или "не ти вярвам" да имат същата стойност.
Ако ви прави впечатление, голяма част не само от българското общество, се чувства объркана. И в Русия е същото. В Съединените щати и Великобритания също. Между нас, по-младите и възрастните, зее такава пропаст, че сякаш сме от различни епохи.
В цели региони на света образованите и работещите са обречени на все по-слабо политическо представителство. Те са нарочени и игнорирани, защото в океана от думи, техните са изречени с най-слаб глас и заглъхват сред общите викове.
Няма начин тази посока да доведе до нещо добро.
Напротив, наблюдаваме ценностно разложение, което ни превръща в плячка за мършояди. Шумни в думите и пасивни в действията. Заемаме позиция веднага и по всеки въпрос, без да имаме дори и контурите на цялата картина.
Например в момента британците твърдят, че разполагат с реални доказателства, че Русия е извършила покушение с химическо оръжие на чужда територия. Доказателствата обаче все още не са публични. От друга страна руската икономика се влошава с бързи темпове, но руснаците се мобилизират около своя президент, чувствайки се като жертви на чуждестранен заговор.
Така мислят те. Къде е истината? Трябва да видим доказателствата, за да преценим и то наистина скоро.
Защото помним липсващите оръжия за масово поразяване, които администрацията на Джордж Буш използва като повод за войната в Ирак, започнала преди 15 години и 11 дни.
Оказа се, че такива оръжия просто няма, но това не спря американците, британците и водената от тях коалиция да навлезе в Ирак и да свали режима на Саддам Хюсейн.
След като вече има такъв прецедент, обективността изисква да изчакаме в преценките си и позициите си, защото тази тема вече не е виртуална.
Тя е абсолютно реална и много тревожна за бъдещето не само на нашия регион.
Да, трябва да върнем човечността си, но това минава през връщането на способността ни да мислим без да се подаваме на емоции. Затова, ограничете "Фейсбук" поне за малко. Не ставайте войник или жертва във виртуалната война. Ще видите, че не е толкова трудно.
Смъртта на Георги Марков в Лондон е виртуална, само усещане за мракобесие... та чак до наши дни – Скрипал!?!?
фридке, Садам отдавна го изядоха червеите, защо изобщо си губиш времето да играеш ритуални танци върху кокалите му? Без да хваля подвизите на Светльо в квабешетам флотилия, в случая е прав. Че Садам беше долнопробен касапин, беше, но старомоден, без атом. И това много добре го знаеха Буш & Блеър & Ко, но пуснаха въдичката, та Джони и Мери да им ръкоплещят на унущожаването на Ирак, не на Садам. Него можеха да го обесят още след първата войн а, ама го оставиха за плашило на слабонервните. Представянето на врага в отвратителен и ужасяващ образ си върви откак свят светува. В древна Гърция и Рим всеки дрипав гръко/римски пролетарий (така са наричали тия, които нямат и един роб) е засуквал с майчиното мляко, че всички не гърци/римляни са варвари, достойни само да бъдат роби. В по-ново време в Марсилезата се казва (свободен цитат по памет): "гладни зверове реват...от ръцете ви децата искат да изядат". И тя все още вдъхновява Жан и Пиер и за велики и за низки дела. По-късно, благодарение на всеобщото образование, по време на ПСВ, всеки немит Джони в Англия е научил от вестниците, и е вярвал, че германците са "хуни". Нищо ново под слънцето. Разликата е, че в наше време средствата за зомбиране на народа са хилядократно по-мощни и всеобхватни. Българската следа в атентата с/у папата и руската следа в атентата с/у Скрипал (той още не е обявен за умрял, дъщеря му оживя) бодат очите и от реклама за памперси. И никой не иска Джони или Иван да грабнат оръжие, само да ръкоплещят и да не пречат на тарторите да кроят света както си искат. Не можем да спрем виртуалната война. Разумният човек може само да откаже да бъде въвлечен в нея. И чрез слабите лостове в ръцете си да попречи на тарторите да я доведат до гореща.
Жалко че здравомислещи хора като автора са изтикани в ъгъла от некадърните кресльовци.
Напълно съм съгласен с автора. Живеем във време на бързо и глобално разединяване. Сякаш изчерпали способността си за мислене и дебат на проблемите вървим към бездната на тотален разпад и насилие. Арабите за нищо не стават, въпреки че са имали развита култура когато ние не сме още едва сме прохождали. Цвета на кожата и националността определя вече за какво ставаш или не ставаш, разумът няма значение. Дебатите не се свеждат до аргументи, а до политическа, расова и национална принадлежност. За толкова кратко време се раздалечихме толкова много, а пътят назад е много дълък и труден.
Трябва да сме благодарни на Буш младши, че ликвидира Садам. Оказва се, че тексаското каубойче беше последният свестен президент на САЩ, който благодарение на своята не толкова голяма грамотност навря където трябваше разбеснелия се сатрап Садам. Може и да не му се намериха ядрените оръжия, но много добре помним дългобойното оръдие което беше почнал да конструира с помощта на някакъв западен инженер(който загина мистериозно и скоропостижно). Тъй като оръдието беше предназначено за Израел, може би трябва да питаме Мосад как е станала тази работа. Светослав, въпреки добрите си намерения е поредното доказателство за некадърността на младата ни журналистика (не че старата беше по-добра), която малко чете, нищо не знае и основната и грижа е да не дразни началството, което и да е то.
@ania Ilieva >Няма ли кой да спре този празнодумец, с вид на училищен зубрач, да дърдори самоуверено по теми, които най-малко ни вълнуват..< По добре да е с вид на зубрач, поне ще знаем че не е прекарал студентските си години по чалготеките в измисляне на теорията на относителната полезност. Добре е да има някой който да мисля различно, за проблеми различни от това колко ще струва кило домати на пазара следващият сезон.