Елате при нас, за да не дойдем ние при вас: така преди 20 години се рекламираше "застрахователният" бизнес на мутрите - нереализирани борчета от провинциалните спортни школи, организирани в стройни бойни батальони от отговорните другари с пагони на ДС.
Всяка квартална бакалия, кръчма или сергия трябваше да плаща данък "спокойствие". А спокойствието се изразяваше в това да не ти подпалят магазина, докато ти смазват коленете с чукове пред очите на децата. Но това беше преди 20 години.
Оттогава ВИС и СИК изчезнаха, гущерът си откъсна опашката, а мутрите от вицовете уж си отидоха.
Отидоха си, да. По родните места.
Там, където никой не смее да попита, защото може да му е за последно. Бог високо, Бойко - далеко.
Там няма "Всички гледни точки", има гледната точка на Очите и неговите "десни" ръце.
Там всяка прочетена страница е една забравена хватка. Единствената преса е коремната.
Да си журналист в провинциална медия, граничи с провокация срещу здравия разум. В кмета е и ножът, и хлябът, а кметът е в ръцете на феодалите с бухалки.
Не се изненадвайте, че няма да намерите нито едно бургаско разследване за Божо Козела, който от три години действал като "арендатор" на бардак в Слънчев бряг.
Чук в пощата е "поздравителната картичка" на мутрите за кореспондента на в. "Труд" от Бургас Мария Кехайова, която отразяваше стрелбата по Митьо Очите.
И заплахата не е майтап. Само преди няколко месеца в Поморие пребиха до неузнаваемост журналиста Стоян Тончев заради разследване на далаверите в общината. Вместо да намери поръчителите, МВР тръгна да разследва личния живот на жертвата.
И това не е нищо ново: През 2008 г. синът на Лидия Павлова от в. "Струма" беше пребит, а семейството й - заплашвано със саморазправа. По това време Братя Галеви бяха официални консултанти на кмета на Дупница (а Алексей Петров - на шефа на ДАНС).
Омерзението на жертвите се изчерпва в репликата на Павлова: "Срам ме е, че ме е страх".
Тормозът няма граници и поводи: спомнете си, че журналистът от Казанлък Георги Манев беше подгонен с дело от местния районен прокурор. Причината? Репортаж за наводнение в града, който "всял паника" в смутената душа на магистрата, докато порка втората си биричка.
Русенската репортерка Ася Пенчева пък беше влачена 2 години по съдилищата с обвинение в клевета, защото е разкрила случай на насилие в местния дом за деца - цели две години отне на съда да изслуша записа от диктофона й, за да я признае за невинна.
A проблемът не е само в парите. Проблемът е в пълната безотговорност на държавата, за която Митьо Очите вече не е покровител на цялата мрежа от престъпна дейност в Бургаско (от трафика на дрога до трафика на хора), чийто бивш бодигард станал общински съветник.
Не, МВР по "слухове" не работи, както каза зам.-министърът.
Очите се оказа скромен провинциален бизнесмен - собственик на градска пералня, барчета, таксита и... погребална агенция. "Главанак" беше най-тежката присъда срещу него и тя излезе от устата на Бойко Борисов.
Дилемата е грозна и безмилостна: Или мълчиш и мимикрираш, или животът в родния ти град ще стане ад.
