Пет извода след първия тур на местните избори

Доволни и недоволни - първият тур на местните избори мина. Резултатите до голяма степен вече са налице и оставят в дълбок размисъл политически играчи и анализатори. По традиция след избори у нас всички се обявяват за победители, освен онези, които са загубили наистина много тежко.

Макар все още нищо да не е съвсем окончателно, основните изводи вече могат да бъдат направени.

1. ГЕРБ печели изборите, но губи резултат в сравнение с 2015 г.

ГЕРБ остава най-голямата политическа сила в страната. Партията на Борисов печели 8-9 областни града още на първи тур, а в други 7 има комфортна преднина от над 10% разлика спрямо втория кандидат на балотажа. В още два кандидат на партията е на балотаж с малка преднина, а в още шест е на балотаж, но като втори кандидат. Иначе казано - сред областните градове ГЕРБ със сигурност губи 3 - Кърджали (традиционно), Пазарджик (където независимият кмет Тодор Попов управлява вече 3 мандата) и Ямбол (където след вътрешнопартиен разкол досегашният кмет и новият кандидат на ГЕРБ разцепиха вота за партията, оставяйки други двама кандидати да се борят на балотажа).

Масово в областните центрове (отново без Кърджали, Пазарджик и Ямбол) партията печели и вота за общински съветници - къде с по-голямо, къде с по-малко мнозинство.

И все пак ГЕРБ далеч не може да се похвали с резултати като тези от 2015 г., като партията със сигурност ще загуби позиции в местната власт по места. След втория тур това може да се види по-ясно, но партията губи гласове.

За това си има и логично обяснение. Тогава ГЕРБ беше изправена срещу основния си опонент БСП, в момент, в който столетницата все още ближеше рани след кабинета "Орешарски" и то под ръководството на Михаил Миков. Междувременно партията на Борисов все още нямаше на гърба си скандали като този с апартаментите на властта, свинската чума и други подобни. А и когато Цветанов и част от цветановите хора ги няма, спадът е очакван.

2. БСП не направи мечтаното завръщане, което искаше

Въпреки оттеглянето на избиратели от ГЕРБ, БСП не успя да се възползва и да направи своето мечтано завръщане като равностойна опозиция. Макар резултатът на партията като цяло значително да се подобрява спрямо 2015 г., и сега тя продължава да не представлява сериозна алтернатива на ГЕРБ.

БСП губи 5 от най-големите градове в страната категорично, а на балотажа има сериозни шансове само на 2-3 места (Русе и Перник например). Разбира се, това е значително повече от 2015 г., но все пак - крайно недостатъчно, ако искаш избирателите да те признават като опция за реална промяна на национално ниво.

Кирил Добрев може и да се гордее с това, че партията е удвоила гласовете си на национално ниво, но реално БСП все още е трайно втора политическа сила, без оглед да има скоро шанс за промяна... поне не и докато това е ръководството на "Позитано" 20.

Партийният лидер Корнелия Нинова изчезна от хоризонта за тези избори и до голяма степен местните кандидати трябваше да се оправят сами и без ясна и видима подкрепа от централното ръководство. Иначе казано, за около месец БСП изглеждаше без глава, за разлика от големия опонент ГЕРБ, който използва на максимум личната харизма на лидера си Бойко Борисов.

Ако в София това изглеждаше логично, особено на фона на факта, че Мая Манолова се опитва да се хареса на по-десните избиратели, липсата на Нинова от политическия хоризонт в другите големи населени места изглеждаше нелогична.

3. "Демократична България" и сблъсъкът с реалността

В понеделник лидерите на обединението от партии се впуснаха да обясняват как ще станат третия полюс във властта у нас и как резултатът за София не е толкова лош, колкото изглежда. ДемБГ обаче пропусна шанс да се утвърди като реална политическа сила, оставяйки по-сериозен отпечатък. В София представянето им беше засенчено почти изцяло от независимия кандидат на групата "Спаси София" Борис Бонев, който без партийни структури зад гърба си успя да постигне идентичен резултат с този на кандидата на "Демократична България" Борислав Игнатов.

От "Демократична България" трябва да си вземат ясен урок, ако искат да останат фактор в политиката - подготвяйте си кадрите отрано. Игнатов влезе в кампанията изненадващо и без някой да е чувал кой знае какво за него. Тоталната му неразпознаваемост (нещо, което се промени чак след скандала с публикуването на компроматни снимки на половинката му), както и цялостната му неподготвеност да бъде кандидат за София, дадоха своя резултат.

Той така и не успя да докаже своята експертност, а невъзможността да постави ясни разграничителни линии с водещите си опоненти за бъдещо управление на София го постави в тежък за него самия контраст с Бонев.

Вотът показа ясно, че избирателите извън твърдите периферии искат силни и компетентни личности, които да са нещо повече от аватар на партиите в коалицията.

Тъй като и "Демократична България", и "Спаси София" се бяха насочили към приблизително идентичен тип гласоподаватели, сравненията и чисто математическите събирания и изваждания на електорати тук са неминуеми (макар и двете формации да се обявиха срещу това). Подобен начин на мислене обаче е откровено пожелателен за онази група, която условно означаваме като "градската десница". Хората просто искат да видят единна формация с подобен профил, която най-сетне да прави нещо повече от това да разочарова избирателите си.

За поддръжниците на "Демократична България" остава фактът, че на много места в София имат шанс за районни кметове на балотаж.

А ако се чудите защо при "Демократична България" се фокусираме само върху София, това се дължи на факта, че на повечето места из страната се представят повече от посредствено.

4. ВМРО - скромна победа

Освен в Пловдив ВМРО/НФСБ нямат друг кандидат на балотаж в големите населени места. За сметка на това от централата декларират, че са удвоили броя на общинските си съветници и като цяло имат вече по-добро представяне в страната. Скромна победа за коалиция със скромни възможности, която сякаш изчерпа горивото на патриотичния вот по време на престоя си във властта.

5. На кого му пука за купуването на гласове?

Въпреки широкоотразената акция на ГДБОП срещу купуването на гласове в Несебър, кандидатът, обвинен за това, е избран директно от първи тур. Междувременно всяка от големите телевизии беше подготвила свое разследване за търговия с вот, а периодично се излъчваха публични примери за това. Едва ли има място в България, където ако се отиде, няма да се намери брокер за купуване и продаване на гласове.

Истината е, че гласуването срещу пари или друг вид облаги - хранителни пакети например - вече е неделима част от изборната традиция у нас. А акцията в Несебър, която изглеждаше като нещо извънредно, на практика не доведе до нищо особено - макар и от затвора, уличеният кандидат беше избран категорично.

Докато няма реални действия и промяна в Наказателния кодекс, която да дава за подобни престъпления ефективни присъди, няма как да се преодолее този проблем.

Освен това - за да бъде решен той, се изисква не само преследване на брокерите на гласове по селата и по махалите, но също така преследване и на хората в партиите, които се занимават с купуването на вот. Но по тази тема вече сме писали и по-подробно.

Новините

Най-четените