Колкото и добре да живее агентът, рано или късно опира до Комисията по досиетата.
Ако питате БСП, в последните 25 години никога не настъпи удачен момент архивите на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на народната армия да видят бял свят.
Все нещо пречи, твърдят наследниците на БКП, държавните интереси страдат, международната общност се подиграва, че сме толкова прости сами да си издадем разузнавачите, а на всичкото отгоре да бъде техният живот (разбирайте служба или пост) пряко заплашен.
Така беше за посланиците и генералните консули с картончета, които бившият външен министър Николай Младенов реши да отзове, за да няма дипломацията лица от старото поколение.
За военното разузнаване какво да кажем? Според министър Николай Ненчев половината състав е с агентурно минало, което значи неефективност и логично спиране на освежаването с нови кадри. Според Атанас Мерджанов от БСП, освен оголване на службата, това е изключително неподходящо в момента, защото „отвсякъде тегнат заплахи". Тоест, може да разчитаме на разведките от "Варшавския договор" да противодействат на хибридната война?
Социалистите ще се активизират и ще пишат промени в сегашния закон, който беше приет от тройната коалиция с премиер Сергей Станишев в навечерието на присъединяването към Европейския съюз. Явно са забравили удобната вратичка - не се разкриват досиета, ако това ще застраши националната сигурност.
В границите на невъзможното отидоха и призивите на Георги Първанов като президент да се отворят икономическите досиета на прехода, макар че сега като коалиционен партньор може да направи нещо по въпроса.
Социалистите са опозиция, затова атакуват директно Ненчев, но и самото съществуване на Комисията по досиетата. А тя очевидно има още много работа за вършеше, докато не сервира последната порция „картончета" и папки - тези, които са останали, разбира се.
Никой не им напомня, че можеше и по-зле да е, ако имаше лустрация, както се случи в други по-напреднали държави от Съветския блок, например Полша и източна Германия.
Тогава досиетата отдавна нямаше да ни занимават и много техни притежатели нямаше изобщо да греят на небосклона. В момента крясъците срещу разкриването на истината звучат не просто лицемерно, а обидно, след четвърт век фасадна демокрация, инсталирана върху червени тухли.
