Закони шием по поръчка

Как се казва на законодателен акт, който изглежда сякаш извадено от нищото, в мотивите си е крайно несъстоятелен и по всичко изглежда, че облагодетелства или ощетява конкретни играчи на пазара? С много думи може да се каже, но като че ли най-цивилизованата от тях е лобизъм в името на частен играч.

Именно това е първата идея, която може да хрумне на човек, гледайки промените в Закона за акцизите, лансирани от депутатите от ГЕРБ и НФСБ.

Да се обложи с допълнителен акциз продукт, който вече е обложен, на пазара е от по-малко от година, а в останалата част от Европа умишлено не го приравняват с цигарите, докато твърдиш, че го правиш в името на по-голямата събираемост на данъци, звучи някак фалшиво...

Особено ако промените, които предлагаш, ще удвоят цената на конкретния продукт, който е 1) нов; 2) единствен по рода си на пазара в момента; 3) самият пазар е силно конкурентен и произвежда приходи от милиарди левове; и 4) цяла политическа партия от години опъва чадър над сектора.

В такива моменти няма как нещата да не изглеждат сенчесто, особено в условията на българската политика, където лобизмът, макар и неофициален, не просто съществува, но е пуснал здрави корени.

В законодателния орган на страната дори за външен наблюдател е лесно да открои точно два типа закони - такива, които се правят, за да може държавата да тегли повече пари към държавния бюджет, и такива, които работят "за наши хора", прокарвайки определени интереси.

Останалото, което се гласува, обикновено са разни наложителни неща, които просто се диктуват от средата и не могат да бъдат избегнати.

Ясен пример за първия вид закони беше въвеждането на Данък "Уикенд", задължаващ бизнеса да плаща на държавата за всяка лична употреба на закупено за работна цел имущество - телефони, лаптопи, автомобили и т.н.

Че схеми по веригата има, е ясно. Въпросът е, че и след въвеждането на Данък "Уикенд" пак ги има. Само че сметката винаги я плащат съвестните.

И именно това е извратеното в системата - всеки един подобен опит, който уж цели да намали измамите и да въведе ред в бизнеса, на практика удря не сивия сектор,  тези, които си вършат нещата според законите.

Колкото до другите закони, от които вече мирише на лобизъм, само се сетете за онези напъни в миналото Народно събрание на Найден Зеленогорски и на транспортния министър Ивайло Московски да си измислят качествени доводи, с които да забранят споделените пътувания, след като превозвачите натиснаха за действия в сектора.

Дори не е нужно да се връщате толкова назад, съвсем наскоро собствениците на малки бензиностанции протестираха срещу спорния проектозакон за търговията с горива, който директно удря техните интереси за сметка на едрите играчи в този сектор.

Примери тук могат да се дават в редица сфери - аптеки, търговски вериги, минерални води, превозвачи, НАТУРА 2000. Всеки може да се сети за поне още няколко различни примера.

Къде е интересът на гражданите в цялата тази ситуация, ще попитате вие? Защо се опитва да се провали един продукт, за който изследванията показват, че е по-малко вреден от цигарите? Защо се действа срещу по-евтини и удобни за обикновените потребители алтернативи на превозвачите (та се говореше и за наказателно преследване даже)? Защо се оказва, че при действаща система на здравеопазването у нас има над 40% смъртни случаи, които са били предотвратими при правилна медицинска намеса? А клиничните пътеки продължават да се усвояват по един или друг начин...

Всичко това не са реторични въпроси. Това са въпроси, за които просто отговор няма. Или поне никой не иска да го даде.

А междувременно закони продължават да се "шият по поръчка". И всичко е добре, докато нещата се случват по лобита и на закрито, без никой да пита.

Новините

Най-четените