300 метра под земята

Миньорските протести са задължителен изборен сюжет. Но не перфиден и напомпан с рейтингови конфети, а наистина болезнен, защото мирише на пари и кръв. Отнасят го винаги горките хора, избрали най-неблагодарната професия с най-мизерните условия на труд.

Досега сме ги виждали как: се бият по опашки за килограм кренвирши, протестират с хляб и лук, пазаруват с купони в празни магазини, блокират пътища, защото нямат с какво да изпратят децата си на училище, получават инструктажи за кого да гласуват и тем подобни отчайващо брутални примери. Виждали сме ги дори как подписват декларации, че не са жертва на корпоративен вот и гласуват по съвест.

През това време държавата се чуди какви отстъпки да направи, така че да не спре някой от блоковете на топлоцентралите, опитва изкуствено да задържи цената на тока, където съществен принос има кафявата енергия, синдикатите действат избирателно или закъсняло, а едни партии се сближават с Христо Ковачки, за да си осигурят лесни гласове - около 20 000 по данни от миналата година.

Наскоро миньорите в Пернишко също протестираха за неизплатени заплати, а за условията на труд и безопасност дори не се говори, откакто четирима миньори загинаха при свлачище в мини „Ораново" - трагедия, която приключи с две глоби от по 5000 лв.

Излиза че, миньорите в цялата страна периодично надигат глас, но няма кой да ги чуе и картинката си е все толкова кална. Сега рудник „Черно море" - Бургас, Топлофикация - Сливен и държавата си подават горещия картоф за липсата на 340 000 лева за заплати за юли и август.

Най-доброто олицетворение за отношението на големците към работниците под земята са думите на една политоложка, че те не били интелигенция, затова трябвало да се агитират директно и по прост начин. Обаче получаването на заплата не е предизборна оферта или форма на натиск. Това е право, гарантирано от закона. Иначе отиваш 300 метра под земята.

Новините

Най-четените