Има един бизнес, който никога няма да фалира.
Няма значение кой е на власт и кой в опозиция, няма значение колко ниски са данъците и колко високи са заплатите. Този бизнес не зависи от златото и петрола, от борсите или от международното положение.
Той пращи от пари, защото се храни от човешката слабост, а тя е неизчерпаем ресурс. При лакомията търсенето винаги ще надвишава предлагането.
Това не е "най-старият бизнес". За сметка на това е още по-кален - калта е естественото му състояние.
Това е бизнесът на калната журналистика.
Калната журналистика едва прежали седем дни толеранс към траура на президентското семейство, преди да го осребри с лъжа в огромен тираж.
В своята самодостатъчност тя дори няма нужда от истината - черпи вдъхновение от кладенеца с "жива тиня" и го подарява на мускали.
Този бизнес е wanna-be ченгеджийница, която дебне жертвите си без въображение, ала със спортна злоба - "под прикритието" на обществения интерес. Какъв ли е общественият интерес от скрита камера с ондулацията на Гергана Паси?
Питайте Николета Лозанова, но едва ли и на нея й е писано да знае.
Лъжа е, че само простофилите се отъркват в калната журналистика - можете да видите дискретни рула жълта преса под мишниците на костюмите. Тя е "Большая советская" за комплексари, "По света и у нас" за овчия фактор.
Вярно, кална журналистика шурти и на запад от Калотина.
Дори е усъвършенствана до висш пилотаж - като папараците, които експлоатират малки деца, за да примамят вниманието на 2-годишния британски престолонаследник.
Само че там поне има гласен отпор. Там бъдещият крал призовава консуматорите на сензации да осъзнаят, че с парите си стимулират цяла индустрия от морални деграданти, които нямат задръжки дори пред малолетните си "жертви".
Тук калната журналистика клокочи в национален ефир, а "компетентните органи" се покашлят многозначително, вместо да я санкционират.