Тръгнала една плесничка...

Госпожо /госпожице/ Димитрова, имам едно леко питане. Така примерно, ако разберете че 12-14 годишната Ви дъщеря пие, друса, предлага се в Интернет и вече е навъртяла /навсякъде и по всички възможни начини/ 20-30 бройки от мъжки пол, до един по-възрастни от нея поне с 10-12 години, как бихте реагирали?

Веднага ви отговарям: редица изследвания доказват, че обикновено пристрастяването към наркотици или пък промискуитета при юношите са израз на базисна вътрешна несигурност, опит да се компенсира тя чрез подобно свръх-стимулиране (високите скорости, агресията и екстремните преживявания също подадат в този категория). Други пък изследвания доказват, че вътрешната сигурност и емоционален баланс, чувството, че си в хармония и мир със себе си се изграждат в контекста на взаимоотношението родител-дете. Изводите от всичко това оставям на вас...

Обикновено, строгото възпитание с бой най-често води до два възможни резултата: 1.Тотален срив в самооценката, в чувството за собствена стойност, който води до изграждането на манталитет на жертва, с всички житейски последствия от това; 2. Компенсаторна идентификация с агресора-насилник. Като опит да преодолееш някогашното преживяване за загубен контрол, започваш да насилваш други хора. Така че, скъпи родители - шамарете на воля,той боят изгражда, не е като да разгражда!

Пак изместихте фокуса. Идеята на статията беше, че стихотворение за плесница е пльоснато в учебник за пети клас. И че имало вълна от възмущение в мрежата. Е, и какво от това? Ще забранят учебника и той веднага ще изчезне от книжарниците ли? Или пък госпожата ще пропусне стихотворението? Всъщност, може. Но пък от тази ситуация може да се извлече и полза. В случай, че решим, че нещо все пак трябва да се направи по въпроса. Като алтернативен вариант на пропускане на стихотворението (което децата и самостоятелно биха могли да намерят в учебника и прочетат), учителят би могъл да го използва за някаква дискусия, от която може да разбере какво мислят и знаят децата по въпроса за шамарите. Да, темата може да се окаже и болезнена за някои деца, но за проблемите трябва да се говори, а не да се замитат под килима и да стават причина и повод за още и по-сериозни проблеми. Само че ми се струва, че процентът учители, които ще предпочетат да пропуснат стихотворението ще бъде много по-голям, отколкото тези, които биха дръзнали да го обсъждат с децата. И то си е страшно, не се знае какво ще излезе. А вие, като родители, какво бихте направили? Щото да се възмущаваме по форумите е мега лесно.

@pixie Това за дискусията с децата по принцип звучи чудесно. Само че нещо се съмнявам, че включването на въпросното стихотворенийце в учебника е направено именно с цел критичен анализ и провокиране на различни мнения. Това никога не е било фокус и цел на родното образование - да стимулира децата да мислят критично със собствените си глави, да могат да поставят под съмнение определени "традиционни" възгледи и ценности. Уви, няма как да стане, защото "традиционните", "консервативни" общества като нашето не стимулират различието, а тъкмо напротив. В тази връзка си мисля, че и малцина учители биха проявили креативност и подложили съдържанието на критичен анализ.

Пикси е точна, ясна и прекрасна. Но сама признава, че госпожите, които ще се опитат да извлекат полза от това ще са малко. Аз бих допълнил, че половината от тях няма да извлекат. А стихотворенийцето безспорно е бездарно и няма място в читанката. Сега за шамарите. Едва ли има някой в тоя форум, който не е шамарен и не е шамарил децата си. Не го бъркайте с домашното насилие. Никой не пледира детето да се превърне в боксова торба. Чел съм в една статия, че детето добре съзнава кога е виновно. И ако няма реакция това го хвърля в стрес. Ако това зачести става безотговорно. Точно навременният шамар за точно определено провинение може да помогне, може и да не. Ще ви разкажа за един от много малкото случаи, когато съм шлепнал дъщеря си. Когато беше на 3 год. живеехме на 4-я етаж и тя, като всички деца се катереше по балкона, още неостъклен. На всички ни излезе мазол на езика да викаме "не се катери, не се надвесвай" Един ден, без предупреждение я плеснах, така че ми се отпечатаха пръстите на дупето й. След 15 мин. рев дойде и каза: "Тате, да не те беше страх да не падна?" Да, точно от това ме беше страх." Значи ме плесна, защото ме обичаш."

@ dedo adji Вероятно рядко си прибягвал до такива мерки, каквито описваш. Защото в противен случай, ако шамареше дъщеря си редовно, тя трудно щеше да направи подобна причинно-следствена връзка. Демек - извън този случай вероятно си я гледал добре. Но това е една друга тема - как насилието над децата влияе негативно върху способността им да си обясняват поведението на другите като резултат от психични състояния. По въпроса за боя - ясно е, че без строгост и наказания не може да се възпитават деца. Обаче е доказано, че физическото наказание, особено системното, не води до никакъв позитивен резултат, тъкмо напротив. По принцип, негативното обуславяне (т.е., затвърждаването или изкореняването на определени поведения чрез използване на негативни стимули) има много по-слаб ефект от позитивното.

Лабута ще спаси света!

dedo, прав си за шамарите. Въпреки че по принцип съм против всякакви форми на насилие. И за стихотворението си прав, наистина е много тъпо.

Стихотворението е малоумно, да не говорим, че петокласниците отдавна са минали възрастта за детски песнички от този тип. А някои от детските произведения от Соца могат има смисъл да бъдат изучавани единствено с цел да бъдат разбрани ония времена по-добре. Това стихотворение е добър пример. В днешно време родител, който системно заплашва децата си с бой, за да заспят, ще си има проблеми. (Или поне би трябвало.) В миналото не е било така. В миналото обаче, освен другото, детските списания са били изпълнени с открита политическа пропаганда. По едно време ми бяха попаднали доста броеве на "Дружинка" - списание, ориентирано към хлапета в началото на тийнейджърската възраст - и във всеки брой имаше поне една статия, озаглавена "Бъди готов за утрото на комунизма" или нещо подобно. Щом слагаме тъпи соц-стихотворения в учебниците, хайде да сложим и това...

Драконе, такава тъпотия не съм срещал и във вестник "Септемврийче", за който бяхме задължително абонирани. Няма смисъл да ги представяме на децата, то и тогава почти никой не ги четеше. А Златина Димитрова в благородното си възмущение би могла да издири и публикува имената и длъжностите на авторите и редакторите на въпросния учебник. Защото те сигурно са си на същите бюра и ще ни зарадват с нови тъпотии. Само всенародно оплюване и осмиване може да стресне някои от тях.

Харифче, никой нормален човек не си пердаши детето всеки ден, не и всяка седмица. Аз също помня два или три случая, когато баща ми ме е бил, и ги помня и след 50 години. Два-три шамара на година, но точно навреме могат да свършат работа. Така детето запомня и шамара и защо е ударен. Един от авторитетите, ако не се лъжа д-р Спок, също така съветва да изчакаш да се успокоиш и тогава да наказваш, за да не прехвърлиш мярката в пристъп на гняв.

Борисе, ти явно си последовател на премъдрия цар Соломон, в чиито притчи пише "Който си жали тоягата не си жали детето."

dedo adji, точно хора като теб легитимират физическото насилие над децата като валиден и полезен педагогически инструмент. Ама то било рядко, ама то детето разбирало - виж, даже само си е казало, че разбира, че го биеш, щото го обичаш.. Айде стига, моля те. Когато искаш да рационализираш това, че си упражнил физическо насилие над децата си, за да не се чувстваш кофти, винаги ще намериш как. Което не променя по никакъв начин факта, че физическото насилие, независимо колко рядко и с колко "любов" е приложено, е не само ненужно, а е вредно за децата. Да, децата имат нужда от строгост и наказания, но хора като теб бъркат авторитетно възпитание с авторитарно възпитание и си правят грешния извод, че физическото насилие е валидно наказание в някакви произволно избрани от тях случаи. Физическото насилие над децата е точно като алкохола - научни изследвания, които напълно отделят ефекта им, са трудни за провеждане, но резултатите им са еднозначни - че няма полезно количество алкохол; от друга страна хора като теб продължават мита за "общоизвестния факт", че боят изграждал, просто защото им е по вкуса, точно както никое изследване не би променило отношението им към ракийката. И така стигаме до "тате пиеше и ме ступваше, значи алкохолът и боят са ок", породено основно от нуждата да се чувстваш добре за това, което е излязло от теб, и да не ти се налага да мислиш над възможността собствените ти родители да са те увредили психически, защото тази мисъл не би била никак приятна. А от друга страна родителите са хора като всички останали, и, статистически погледнато, абсолютно няма как да са били идеални. Тоест, статистически сигурно е, че са те увредили по един или друг начин. Друг е въпросът дали имаш силата да го видиш, осмислиш, приемеш, единствено в който случай има какъвто и да било шанс да не допуснеш техните грешки.

>стихотворението му "Приспивна песничка" не ми е образувало страхова невроза или други психични отклонения Ако считаш това за използваем аргумент в случая, то несъмнено доказва, че баща ти не е успял и да те научи да разсъждаваш поне що-годе рационално. И докато корелацията, която се наблюдава между твоето израстване като дете на автора на стихотворението, и острия ти недостъг на осъзнаване, че единичният пример, който даваш, не доказва и не може да докаже каквото и да било, както и глуповато тривиалният начин, по който обръщаш импликацията, отричайки антедецента, не означават непременно причинно-следствена връзка, то и не подкрепя хипотезата, че стихотворението е имало положителни последствия върху теб. А това с братя Грим и прочие други автори, в чиито творения има дори повече насилие, е просто гвоздеят в ковчега на каквато и да било способност за рационално разсъждение, която някога може изобщо да си притежавал. Единственото, което ти остава, е да ми обясниш как не разбираш за какво говоря, следователно говоря глупости.