Гняв. Гняв е нормалната реакция срещу едно толкова зверско убийство като това на Виктория Маринова в Русе. Гняв, че една млада жена и майка е била убита по жесток начин. Гняв, че е било посегнато на журналист. Гняв, че въобще се случват такива неща с когото и да било...
Един от акцентите в много от коментарите в социалните мрежи попадна върху самата работа на Маринова като възможна причина за смъртта й - поръчково убийство, свързано с последното й предаване в русенската телевизия TVN. В него гости са били разследващите журналисти Димитър Стоянов ("Бивол") и Атила Биро, които разказват за сигнала им за унищожаване на документи по т.нар. "Джи Пи Гейт".
Разследването върху убийството й все още тече, но малко след появата на новината от полицията пуснаха коментар, че престъплението най-вероятно няма общо с работата й като журналист... което само предизвика още гняв в социалните мрежи и засили още повече теорията на конспирацията.
Истината е, че още е твърде рано да се говори с каквато и да е категоричност по случая. Но всичко досега показва един не по-малък проблем, който в България съществува ясно и болезнено. И не е като да не го забелязваме, но сякаш просто вече сме свикнали с него.
Проблемът не е просто в това, че убийството на една журналистка може да се случи по поръчка. Проблемът е, че няма нищо невъзможно в държава, в която обществото няма вяра в институциите. Проблем е, че безнаказаната саморазправа с журналисти е твърде достоверна "версия" в българския контекст. Толкова достоверна, че се "продава" по-добре от всяка официална сводка по случая.
Поръчкови убийства у нас не е като да не са се случвали. По-лошото - не е и като да са разкривани. Дали ще е убийството на собственика на "Лактима" Петър Христов от началото на тази година, за което от януари насам почти нищо не сме чули. Или това на Александър Антов, собственик на модната къща "Агресия" през 2016 г. Или това на Татяна Стоянова - пиарката на кмета на Пазарджик Тодор Попов... Или редица други имена полузабравени в обществото.
Защото ако имаше доверие в полицията, нямаше да има толкова мощна реакция да се посочи виновен, а щеше да се изчака разследването. Защото дори нямаше да бъде поставена темата, ако България не беше на 113-о място по свобода на словото в света, а този факт се неглижира от управляващите, според които (по думи на депутата от ГЕРБ Тома Биков) въпросният доклад, поставящ България на тази незавидна позиция, е "манипулативен" и "подвеждащ".
Това е натрупвана с години неприязън към институциите, подхранвана от спорни решения, корупция, управленска наглост и чиста проба некадърност и непукизъм, която скрива от погледите всички останали добри примери.
Едва ли са много тези, които не са били свидетели на случаи на подкупи и други дребни и не дотам дребни престъпления, без това да доведе до каквито и да е последици (от законов вид). Резултатът е повече от очакван - ерозия на вярата в тези институции.
А когато обществото се изправи срещу такова отвратително и грозно престъпление на фона на именно тази кардинална липса на доверие към държавата, естественият изход е този яд и гняв, който виждаме. Проблемът е, че подобен сценарий за убийство звучи възможно в една европейска държава от XXI век.
Не е нужно зад смъртта на Виктория Маринова наистина да стои работата й като журналист, за да се стигне дотам, че хората да започнат да си задават въпроси от сорта на "Абе дали наистина не е..."
Това е истинската присъда на гражданите. А колкото до убийството на Виктория Маринова, там можем само да се надяваме, че властите ще си свършат работата, а виновникът ще бъде открит и наказан с цялата строгост на закона.
Петров, млад ми изглеждаш, момче, явно не помниш края на 90-те или не го помниш добре. Аз обаче помня прекрасно как държавата едвам не падна, а парламентът едвам не беше сравнен със земята тухла по тухла, защото една луда жена на таксиджия си уби детето. Докато направи самопризнания хухавелата, центърът на София беше пожълтял от бакшиши с искания за оставка, за наказания, за нова конституция, абе, пълна програма. После оная направи пълни самопризнания, оказа се, че е луда в съвсем буквалния смисъл на думата. Бакшишите се изнизаха от центъра тихо-тихо и доста гузно. Някои останаха с дежурното "Ама то вече няма значение кой е извършителят...", но и те бързо се пръждосаха. Та така - невинаги са институциите, понякога е от мат'ряла. Защото мат'ряла по цяла вечер бичи Харабейшио и какво ли не и в главата му криминалистиката е някаква елементарна материя. Намират косъм и край - хващат го. Мат'ряла хабер си няма от ДНК, от експертизи и, не на последно място, от разследваща журналистика. Бог да прости жената, но тая истерия е някакъв онанизъм върху труп.
... Гняв, че е било посегнато на журналист!!!!! Много гняв, бе сашко. И защо тоя гняв е по-гневен, отколкото от убийството на шивачка, учителка или мед.сестра? По-висше същество ли е журналистката? По-ценна ли е за обществото? Гневят се журналистите, защото е засегната тяхната каста. И насъскват хората да се гневят като тях. Ако направят едно допитване, бас ловя, че мнозинството ще отговори, че между шивачките има много повече достойни, отколкото между журналистите. И веднага убийството става поръчково. От кого, за какво? Румънецът и биволът ли го поръчаха? Не се дават данни за материали на Маринова, засегнали сериозно някой сериозен. Цитираните поръчково убити бизнесмени и общинска служителка са застреляни професионално, без да са бити и изнасилвани. А в новините между другото изтърваха, че наблизо има психиатрично заведение. Не ме разбирайте криво, и мен ме боли за смъртта на Виктория. Но не повече, отколкото за смъртта на продавачката от супера. А пълната липса на доверие в институциите е отпреди да се родят и Виктория и сашко петров. И в тоя списък доверието към журналистите не е по-голямо от това към магистратите или полицаите.
Ъх... Не искам да омаловажавам смъртта на жената, обаче описаният случай засега ми прилича повече на зле протекъл обир, отколкото на поръчково убийство. Откраднали са й телефона, част от дрехите и ключовете за колата - макар че колата впоследствие е била намерена. А ако беше поръчково убийство, дали нямаше да е насочено срещу журналистите, които, ако съм разбрал правилно, провеждат реалното разследване? Еле па при положение, че сайтът "Биволъ" е доста по-известен от някаква местна провинциална телевизия.
Бог да прости момичето. Прави са всички писали преди мен. Човешкият живот е ценност, неправилно е да се дели на живот на журналист и всички останали. Обзалагам се, че самият Петров не е чувал името, нито пък е бил запознат с работата на убитата журналистка. Също така не вярвам, че нейните професионални усилия биха могли да застрашат властта или нечии големи интереси. Твърде локални са. Още по-малко вярвам, че е възможно някой поръчител да се договори с убиец, който очевидно е психопат.
Лека му пръст на момичето,но само искам да кажа,че изнасилване завършило с убийство може да извърши и нормален мъж,каквото и да значи "нормален". Този мъж може да е грозен и глупав,поради което да не може да завърже интимна връзка с момиче. И да е имал тежко детство...