Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Аз тоя трол директно го трия"

"Желязната завеса", която пада в обществото ни Снимка: iStock
"Желязната завеса", която пада в обществото ни

Когато видиш двама добри приятели да се карат, никога не е приятно. Наскоро на мен ми се случи подобно нещо. Сериозни, зрели мъже, с големи семейства. Познават се от години и досега никога не са имали проблем помежду си.

Причина за раздорът не се оказа някаква приятелска или семейна интрига, а международната политика.

С други думи - скараха се заради войната в Украйна. Единият има много ясно изразена позиция срещу Русия, докато другият подкрепя начина, по който управлява и се държи президентът Владимир Путин. Просто харесва неговото лидерство, не Русия по принцип.

Така съвсем обикновените приятелски разговори и обсъждане на войната станаха все по-разгорещени, успоредно с нейното ожесточаване. Накрая кулминираха с прекъсване на отношенията и комуникиране през други хора.

Нещо като начина, по който преговарят Русия и Украйна в момента - по-малко директно и повече през посредници като Турция и Израел.

Тук някъде човек би се запитал: "На кого пък му пука за тия двамата непознати?"

Ами, всъщност трябва да ни пука, защото този съвсем дребен, единичен пример е доста показателен за нещо, което се случва в голям мащаб в цялото ни общество, и съвсем не става дума за добре познатото клише, че в България всеки е голям разбирач от политика.

Един бърз поглед на това какво се случва из социалните мрежи, най-големите възможни публични форуми за разпространяване на информация и споделяне на мнения, може да потвърди за какво поляризиране на обществото става въпрос по отношение на войната в Украйна.

Под постове и новини могат да се видят разпалени и оживени дискусии, където емоцията почти винаги надделява над рационалната мисъл и аргументацията. Хора изчистват профилите си от "приятели" с различно от тяхното мнение, а обидните квалификации и дори заплахите за насилие се превръщат в нещо съвсем нормално.

Всичко това допълнително се подклажда от самата среда на социалните мрежи, която дава възможност за лесното и бързо разпространение на лъжливи новини и дезинформация, която допълнително да влияе на емоциите и чувствата на хората, така че те да заемат все по-крайни позиции.

Всъщност дори не е нужно новините да са лъжливи. Достатъчни са и просто цветисти кадри на военни престъпления, които да свършат същата работа. Примерът с масовите убийства от Буча и други селища около Киев е показателен.

Така ставаме свидетели как войната в Украйна спомогна за допълнителното задълбочаване на вече съществуващите разделения в обществото ни. Проблемът за нас не е толкова в самия конфликт, който сам по себе си е ужасяващ, а по-скоро в начина, по който функционира обществото.

Здравите, демократични общности би трябвало да реагират на базата на дебати и чрез търсене на компромисен консенсус. Тук обаче надделява емоцията, водеща до разцепление, експлоатирана от външни сили, които от години чоплят съществуващите разделения, за да бъде в крайна сметка оронено доверието в демокрацията като цяло и българите да загубят изобщо представа за това какво е истина и какво не.

Нека само си припомним за агресивната реторика на руския посланик у нас Елеонора Митрофанова или дори начина, по който във Facebook руското посолство канализира посланията си към точно определени хора и блокира всички останали коментари в страницата си.

Идеята е да се използват всички възможни официални и неофициални канали, така че да се насажда идеята, че България е употребена, използвана и едва ли не буквално управлявана като кукла на конци от Запада. Нещо, което съвсем не е така.

В същата линия вървят все по-популярните конспиративни теории, според които българинът няма контрол над собствения си живот - тоест някой друг, на по-високо ниво, взима всички решения вместо нас. Експлоатира се поданическата идентичност, изграждана в продължение на десетилетия след 9 септември 1945 г., за да се заличи всеки опит за изграждане на сплотена общност от свободни хора с устойчива политическа култура.

Лошото е, че в подобна ситуация в нашата фрагментирана политическа среда нямаме силно лидерство на национално ниво, което да успее  да действа срещу всички противоречия и да наложи ясна, категорична позиция.

Затова в момента цената за всичко се плаща от всички нас. А приятели и роднини ще продължавaт да бъдат скарани и разделени. 

   

Най-четените