Идеята за мързеливите, некадърни, но изключително претенциозни млади е един от онези изключително "апетитни" и устойчиви образи, които като общество обичаме да мразим.
Че има такива мамини синчета и татини принцеси, които нито работят, нито учат, а само си седят на прогресивно растящите седалищни части с надежди за инфлуенсърска слава, има. А "Аз за тия мижави кинти, няма да им работя" е познат у нас рефрен от много години насам.
Паразити и търтеи има навсякъде, винаги е имало и винаги ще има. И колкото повече родителите са склонни да търпят подобно поведение, толкова повече ще стават те.
Та не, че не е този проблем реален, особено сега с развитието на професии като "инфлуенсър", "геймър" и "влогър" (които всъщност са много по-сложни, отколкото обикновеният младеж може да си представи).
Но нека бъдем сериозни - каква част според вас са тези залинели млади хора от онези 160 хил. нито работещи, нито учещи, цитирани от социалния министър Деница Сачева?
Ако има над 10 хил. такива мързели у нас, които родителите им да ги търпят, изненадата ми ще е наистина огромна. Не за друго - просто стандартът на живот в страната не е толкова висок, че особено много семейства да си позволяват да издържат по този начин децата си с години. Но това е вече друга тема.
Гледайки към тази статистика, изведена от социалния министър, много повече се замислям за черната трудова борса, за млади хора без образование и перспективи, работещи "на парче" и с пари в кеш (колкото има, толкова) и за труд отвъд сферата на осигуровките и данъците, понякога дори и в криминалната сфера.
Разбира се, сещам се и за това, което министър Сачева намекна при изказването си, когато цитира въпросната цифра - за големи групи от хора, за които образованието и трудовото развитие не са висока ценност.
Истината е, че България по документи и България в реалност са две доста различни държави.
По документи твърде много хора не работят, не учат и живеят при мама и тате. В реалност обаче те може от години да са се преместили в София, Пловдив, Варна или някой друг по-голям град, но да не са си сменили адресната регистрация. Или да работят, но само когато ги викнат - без договор, без осигуровки и без кой знае каква сигурност.
За много работодатели, чийто бизнес се върти около конкретни задачи и поръчки, е много по-рентабилно да взимат хора без ясни договорни отношения, само когато има работа. И в по-малките градове и по селата това е много честа практика.
Още повече, когато става въпрос за представители на гетата. Защото, каквото и да си говорим, именно там е съсредоточен най-голям брой от младежите, които нито се занимават с образование, нито работят официално.
С висок процент на отпадане от училище, висок дял на браковете преди пълнолетие и една културна среда, която не поставя добрата кариера в центъра на разбирането за успеха, гетата са този цялостен, забавящ обществото фактор.
И да, проблемът в случая до голяма степен е свързан с расизъм - една стена от взаимни неприязън и недоверие, за която вина имат както самото общество, така и капсулираното в собствената си култура малцинство. Интеграцията е процес, който и двете страни усилено имитират от десетилетия насам, много преди демокрацията да дойде.
Още от фалшивото усещане за ред на комунизма, което доведе до създаването на въпросните гета, през пренебрегването на сериозните културни различия, дирижирано от полицейски палки, та до идеята на властта просто да събере тези хора на едно място и по възможност да забрави за тях.
Голяма част от представителите на малцинствата (далеч не всички, но все пак твърде голям брой) предпочитат да се капсулират, да се издържат от работа на парче, криминални дейности и социални помощи, вместо да се адаптират към обществото. Общество - което не ги харесва особено и което те не харесват също толкова.
Всичко това води до липса на ангажираност с образованието, липса на реална интеграция и най-вече - липса на адаптиране към пазара на труда.
Докато в един момент не прозрем, че представителите на гетата и малцинствата стават все по-голям дял от пазара на труда в страната, без обаче да могат да произвеждат с труда си нещо, което реално да движи икономиката. Защото ако икономиката на страната иска да се развива, на нея ще ѝ трябват много повече професионалисти и много по-малко общи работници. А още по-малко ще ѝ трябват хора, които нито учат, нито работят.
Какво представляват въпросните политики, които социалното министерство възнамерява да прилага спрямо подобни общости, още не се знае. Тъжната истина обаче е, че е се изисква много, много целенасочена работа в образованието, цялостната настройка, обществената култура и какво ли още, за да се промени нещо в цялата ситуация.
Промяната обаче е задължителна, ако действително искаме икономиката да расте, а страната ни да се развива. Иначе рискуваме да се случи точно обратното - страната да затъва все повече и повече, защото все по-голям дял от населението тежи като воденичен камък на държавата с липсата си на квалификация и способности.
А на нас ни остава да си мечтаем реалността да беше така, че най-големият проблем да са мързеливите младежи, които не искат да работят, а да стават звезди в Instagram.
