От години почти не шофирам в София, особено в работни дни и никога в централната част. Свикнах с градския транспорт и вече ми се вижда необичайно и неудобно да се придвижвам с кола в града.
Очевидните предимства на градския транспорт са ясни - излиза ми по-евтино, не се занимавам с търсене на място за паркиране, а и имам късмета да ходя на работа с метро, което значи и че стигам по-бързо с него, отколкото с автомобил.
Има обаче и не чак толкова очевидни ползи. С градски транспорт се движа повече, минавам през зелени пространства, виждам и наблюдавам огромен брой непознати, което е здравословно в днешното време на балони и паралелни реалности в социалните медии.
И най-вече се чувствам нормално.
Шофирането в столицата изкарва най-лошото от мен, почти всеки път.
Дразня се на тарикатите, на прекалено бавните, на прекалено агресивните, на неумелите, на неадекватните, на жените с огромни бели джипове, на задръстванията, на пешеходците и на себе си. Псувам, крещя и се изнервям.
Няма как да е иначе - в София има прекалено много коли. Според едни данни са близо 1 млн., а с приходящите още повече, според други на 1000 души население се падат 800 автомобила, което е брутално.
Прекалено много са в движение, и то на улици, които не ги побират, за паркиралите да не говорим. Превърнали сме града в бунище за ламарина - шумно, мръсно и неприятно. И срещу това трябваше да се вземат мерки още преди над 15-20 години.
••• И това води до специфична нищета:
Сега, през 2025 г., предлаганата от "Спаси София" промяна в зоните за паркиране и цените им е направо щадяща на фона на това, което трябва да се случи, ако искаме да обитаваме град, предназначен за хора, а не за МПС-та.
И е капка в морето на отдавна изпуснатото градоустройство - прекомерното строителство, липсата на адекватен обществен транспорт в някои квартали, на алтернативата за колоездене, на прословутите буферни паркинги, мижавия контрол на съществуващи регулации, зле функциониращият Център за градска мобилност, и т.н.
Всичко това кара доста хора да негодуват, че ще им се налага да плащат - или да плащат повече - за паркиране във все по-големи части от София, и негодуванието им донякъде е с основание - не можеш да ограничаваш достъпа до определени части от града, ако не си осигурил алтернативи.
Този аргумент обаче не важи за центъра на столицата и няма как да обори принципа и основната посока, в която трябва да се развива столицата, а и всеки съвременен град.
А тя е, че в подобен, не чак толкова голям и гъстонаселен град колата не е право, а лукс, и ползването ѝ за лични цели следва да е изключение, а не правило.
Колкото и да сме свикнали с други порядки, центърът не е място за автомобили. Достъпът им трябва да бъде ограничен максимално, а паркирането трябва да е почти невъзможно, като местата се ползват от живущите там, и за силно ограничени служебни цели - и на частните бизнеси, и на държавната и общинска администрация.
••• Предложенията на "Спаси София":
С риск да прозвучи прекалено опростено - не виждам основание зам.-шеф на банка или зам.-кмет да се движи с автомобил.
Това, че заради прекомерната си заетост не може да губи време с градски транспорт, не е аргумент - всички сме заети и всички сме граждани.
Затова жестоки ограничения за абонаменти, високи цени, червена зона, разширяване на часовете за платено паркиране са добре дошли в центъра.
София може и да няма най-добрия обществен транспорт на света, но това важи само за връзките на най-крайните квартали и дори близките села с по-централната част, както и за свързването между някои от кварталите. В тези случаи действително придвижването с кола е по-лесно и удобно, и преди да се ограничава сериозно, трябва да се осигури алтернатива.
До центъра обаче има предостатъчно бързи и лесни варианти с градски транспорт и автомобил не е необходим. С някои изключения метрото обхваща сериозна част от града и дава идеална алтернатива.
Доста граждани трудно трудно ще се убедят в това, ако не се видят принудени да се откажат от автомобила с драстични ограничения. Защото са свикнали с колата, защото са от сой, или защото имат много пари. Но извън това нищо не им пречи да се качат на метрото.
Обратният аргумент, че хората са бедни и не бива да се вдигат таксите за паркиране, не е релевантен - билетчето за градски транспорт е по-евтино, а централната част на всеки град по правило е и най-скъпа. Включително и за живеещите там. Също толкова нерелевантен в повечето случаи е и аргументът, че ходят по работа - освен ако не доставят нещо тежко, няма причина да са с кола.
Време е да приемем, че нормалният, приятен за живеене град не е доминиран от коли.
Че той не е просто блокове и офис сгради с кутийки за пребиваване, между които се придвижваме според индивидуалния си кеф. Той е жива среда, изтъкан от общи пространства, които всички делим.
Защото именно те го правят град, а не автопарк със спални.
