Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Идва ли краят на "всеки сам си преценя"

Австрия първа си отваря очите за неоспоримото - понякога не е разумно човек сам да решава медицински казуси Снимка: Getty Images
Австрия първа си отваря очите за неоспоримото - понякога не е разумно човек сам да решава медицински казуси

Е, неизбежното се случи...

Насред всички оплаквания, че задължителната ваксинация срещу коронавирус граничи с фашизъм и дори отива отвъд него, тя вече е факт. Първо в Австрия, но, можем да бъдем сигурни, скоро и в други западни държави.

И все пак Австрия първа си отваря очите за неоспоримото - понякога не е разумно "всеки сам да си преценя".

"Твърде много хора показаха липса на солидарност", аргументира решението си канцлерът Александър Шаленберг. Така той на практика признава това, което мнозина не смеят и да изрекат - с добро, молби и красиви клипове вече не става. Който е повярвал в ползата от ваксините, вече е имунизиран.

И след като останалата част от гражданите не желаят доброволно да се ваксинират, разсъждават във Виена, остава само едно - да бъдат принудени законово. Ще ви оставим за един момент, за да въздъхнете дълбоко за загубената свобода, демокрация и погазените права на австрийските граждани. След това продължаваме с разсъжденията...

Според списание Nature в живота съществуват субективни и обективни фактори. По съвсем субективни доводи ние избираме партньора си, любимата си музика или любимия отбор. Материи като физика, химия и медицина обаче не подлежат на субективизъм.

Не можеш да разсъждаваш и свободно да решаваш има ли гравитация, кръгла ли е Земята, отровна ли е солната киселина и притеснително ли е да си със счупена кост. Въпросът с ваксините срещу коронавирус първоначално либерално беше оставен на съвестта на хората.

С течение на времето явно във все повече страни си задават въпроса не е ли време за смяна на стратегията.

Да се живее от локдаун до локдаун не е дългосрочно решение, а виждаме, че българският подход - мерки на хартия и слободия до шия - дава прекалено много жертви. Ако ние с хладнокръвие посрещаме новините за 100-150 жертви на ден, то в други държави далеч не са толкова спокойни с подобни статистики.

И бавно, но сигурно осъзнават, че гръмките фрази за граждански права и свободи няма да спасят нито един живот, докато ваксините със сигурност ще го направят.

Че хората в едно общество имат права, но имат и задължения и опазването на общественото здраве е сред тези задължения. И че понякога стратегията с моркова и тоягата се изчерпва и идва ред само на тоягата.

Дали подобен подход е краен? Със сигурност. Можем да сме убедени, че в близките дни по улиците на Австрия ще наизлезе немалко гневен народ, който смята, че има капацитета и експертизата да решава сам медицински казуси от пандемичен порядък. Но тази тълпа, можем да сме също толкова убедени, няма да наклони везните в обратна посока.

Естествено, мнозина вече се споглеждат уплашено и се питат и ние ли натам сме се запътили.

Истината е, че няма как здравната криза да бъде решена без масова ваксинация. Дали тя ще се случва напълно доброволно, както Португалия успя да достигне 98 процента ваксинирано население, или ще се стигне до принуда като в Австрия - няма как да знаем отсега.

Факт е обаче, че скоро неизбежно ще гледаме още редица лидери на мястото на Шаленберг, които обясняват, че, не, няма друг начин да излезем от криза, която е на път да "отпразнува" своите две години.

Най-четените