Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Клас, стани! Клас, онлайн!

Или как вирусът дава урок на образованието, но дали ще го разберем? Снимка: iStock
Или как вирусът дава урок на образованието, но дали ще го разберем?

Време беше! Така въодушевено реагира скролващият човек, когато разбра, че българското училище най-накрая ще влезе в крак с новите технологии и уроците по човек и общество ще влязат в един съвсем обичаен хабитат за човеците от 21. век - интернет.

За нас присъствието онлайн е нещо толкова обичайно, колкото това да имаш тоалетна хартия вкъщи, но в екстремни условия нуждата и липсата им започват да личат съвсем ясно.

Ето защо не е редно да се правим, че всичко това е просто супер, защото просто не е - днес повече от всякога можем да обърнем внимание на някои проблеми в образованието, за които иначе не сме в час или не сме вкъщи.

Според данните на НСИ учителят у нас е средно на 50 години. Това означава, че с времето той е успял да интегрира и мишката в живота си, но е друг въпросът до каква степен причината за това е била неговата работа.

Истината е, че в образованието дори минимални промени в учебната програма се случват със скоростта на теснолинейка, а да говорим за промяна в методите на преподаване е направо фантастика.

Особено когато задълбаем в статистиката - всеки пети преподавател в България е в предпенсионна възраст, а всички знаем каква част от тях са принудени да работят и след като навлязат в нея. И обратното: учителите под 35 г. са 14% (но има и добра новина - през 2016 са били едва 4%!).

При създалата се ситуация очакваме от всички тези хора да са адекватни и бързо да се ориентират във виртуалните класни стаи, но имаше ли кой да покаже на възрастните учители как да използват облаци и софтуери за онлайн обучение?

От Министерството на образованието заявиха, че работят с Microsoft Teams, затова и го препоръчват, но иначе всяко училище само взима решение за това как да действа, а в момента няма възможност за обучения на преподавателите. Колкото - толкова. Това е положението.

Разбира се, на родителите се препоръчва да осигурят самостоятелно устройство и спокойствие на учениците. Това са същите родители, които в момента работят на компютър от вкъщи. Общо взето, за да бъде всичко точно, всяко семейство трябва да има отделен лаптоп/таблет за всеки у дома, както и по една стая, в която човек да се усамоти със своята си дейност. Колко семейства са това?

В България все още има хора, които нямат достъп до интернет, а в тази статистика има и социални групи като тази на ромските деца, които изпадат напълно от концепцията за дигитално обучение.

По този повод от министерството обещаха да осигурят таблети на децата и учителите в нужда, както и достъп до Wi-Fi в квартали, където такъв липсва, но ситуацията напомня една стара приказка: че ако просто дадеш на човека риба, ще го нахраниш веднъж и толкова, въпросът е да му покажеш как да си я лови сам.

Такова е положението, ще кажете. И ще сте прави. Усилията на всички си личат и са дори трогателни. Когато попитате някой учител около вас, той ще каже, че прави каквото може. И точно заради това уважаваме учителите и искаме да им благодарим.

Виновни в тази ситуация няма, има само поуки, които можем да си вземем - когато животът така или иначе ни дава такъв урок, следващия път можем да сме малко по-подготвени и направо да станем, за да ни изпитат по желание.

Най-четените