Занимавам се с теми, свързани с международна политика, конфликти и кризи, от почти десетилетие. Винаги съм смятал, че това са изключително важни теми. Не за друго, а просто защото човек трябва да се интересува от заобикалящата го среда, да осъзнава и разбира какво се случва наоколо.
В противен случай остава уязвим за внушенията на политическата демагогия и популизма, когато от екрана се появи поредното лице с опити да привлече още няколко гласа за следващите избори.
Така хората остават невежи за дълбочината и контекста на процеси, които се случват в продължение на години. И когато тези процеси ескалират, изведнъж се появяват и образованите от Facebook "експерти" и инфлуенсъри, които само допреди няколко месеца са имали затруднения да открият на картата държави като Сирия или Афганистан.
Създават се и митове и погрешни представи, като последният пример е именно за Афганистан и кризата, довела до падането на столицата Кабул в ръцете на талибаните.
Много хора останаха учудени как така страната падна едва ли не само за седмица, a пък през последните години, най-вече в периода на мигрантската криза 2015-2016 г., се чудеха какви са тези афганистански бежанци редом до сирийците и останалите, при положение, че там война няма.
А когато разберат, че война всъщност не е спирала, започват и безсмислените въпроси от рода на "Ама те защо не си стоят там да се бият и не си защитават страната?".
Отговорът е съвсем прост - могат да се бият хора, които имат оръжие и са обучени. В противен случай стават пушечно месо, наред със семействата си. Когато дори уж обучената и въоръжена армия колабира навсякъде, за цивилните не остава голям избор пред лицето на заплахата.
There were chaotic scenes at Kabul's international airport as Afghans desperately tried to flee the country as the Taliban took control of the capital https://t.co/pF0DCeapVs pic.twitter.com/aI5kgulX17
— ITV News (@itvnews) August 16, 2021
Истината е, че в Афганистан войната не е спирала от две десетилетия, а талибаните системно и методично всяка година провеждаха своите "пролетни офанзиви", инфилтрираха големите градове и затвърждаваха позициите си. По същата логика и мигрантският поток не е прекъсвал в нито един момент, като си вървеше към България през годините, макар и с различен интензитет.
Сега по всичко изглежда, че той не само ще се засили, а много вероятно ще се превърне в истинска вълна.
От ООН изчисляват, че от началото на тази година в Афганистан са разселени над 330 000 души, а цивилните жертви са нараснали с почти 50% спрямо първите шест месеца на 2020 г. При това данните са отпреди падането на Кабул, като кадрите на цивилни, които панически се опитват да се доберат до самолети и какъвто и да е друг изход, показват, че хората, които ще търсят бягство от страната тепърва ще стават все повече.
В момента близо 90% от афганистанските бежанци от последните десетилетия живеят в Пакистан и Иран. Пакистан подслонява над 3 милиона от тях, докато в Иран са между 1,5 и 3 милиона.
От своя страна, Турция, която вече подслонява около 3,6 милиона сирийски бежанци, също е на път да усети тежестта на кризата в Афганистан. Маршрутът Иран-Турция е най-късият възможен път към Европа за афганистанските бежанци и се използва от десетилетия. Той представлява едно тежко 1500-километрово пътуване през планински райони с кола, автобус, а понякога даже и пеша.
От началото на тази година турските сили за сигурност всекидневно регистрират стотици бежанци, които правят опит за нелегално пресичане на границата с Иран. Към момента в Турция има над 117 000 афганистански бежанци, които реално стават все повече с всеки изминал ден и в тази цифра не влизат хиляди други нерегистрирани или опитващи се да преминат транзитно.
В повечето случаи Турция се използва именно като транзитен пункт, където могат да се изкарат пари, за да се плати следващият етап от пътуването към Европа. А то преминава през Гърция или България.
Данните от Министерството на вътрешните работи за юни показват, че в рамките на същия месец са задържани общо 552 граждани на трети страни, което е с 60% повече в сравнение с май. Само от началото на годината до края на април, когато започна офанзивата, чиито резултат се видя от кадрите на победоносни талибани в кабинета на президента Ашраф Гани, броят на задържаните бежанци в България е три пъти повече в сравнение с първите месеци на 2020 г.
В същото време се оказва, че центровете за настаняване на бежанци вече са препълнени. Във всеки един от трите лагера (в Любимец, Пъстрогор и Бусманци), които са с капацитет по 350 места, вече са настанени по над 650 души.
На този фон каква готовност може да има страната, за да не се окаже в положението отпреди няколко години? Поне от това, което се вижда, ситуацията не е никак розова.
В момента се намираме в практически безпрецедентна политическа криза, на прага на нови избори, с висящ бюджет и институции, които не смеят да предприемат действия и да взимат решения, тъй като администрацията просто не знае какво ще стане утре и кое управление ще дойде да търси сметка и да "изчегъртва".
Пълен хаос - не като в Афганистан, разбира се, но достатъчен, за да парализира работата на ведомства, които и без това не са известни с високата си ефективност.
В тази ситуация политическата отговорност, която наблюдаваме от телевизионни екрани, постове във Facebook, диванчета, джипове и т.н. е абсолютно нулева. Дребни интриги, политическо ритане по кокалчетата, процедурни трикове за блокиране работата на парламента, вадене на кирливи ризи, само и само да се окаля противникът.
Политическият дебат едва ли някога е бил на по-ниско и елементарно ниво, доказвайки наистина колко "близо до народа" могат да бъдат политиците, а всички сме свидетели как лидери се обиждат просташки през медиите, обсъждат си облеклото в парламента, а служебен министър обикаля из студията на сутрешните блокове да се обяснява дали е българин или канадец.
Напълно ясно е, че политическите жълтини и сплетни се харчат повече и вдигат рейтинга, но в крайна сметка пред България има истински и реални рискове, за които трябва да се води разумен дебат.
Защото следващата криза чука на вратата. А когато това се случи, последното, което ще има значение, ще бъдат прокъсаните дънки на депутатите.