Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бежанската криза, която чука на вратата

За България има истински и реални рискове Снимка: Getty Images
За България има истински и реални рискове

Занимавам се с теми, свързани с международна политика, конфликти и кризи, от почти десетилетие. Винаги съм смятал, че това са изключително важни теми. Не за друго, а просто защото човек трябва да се интересува от заобикалящата го среда, да осъзнава и разбира какво се случва наоколо.

В противен случай остава уязвим за внушенията на политическата демагогия и популизма, когато от екрана се появи поредното лице с опити да привлече още няколко гласа за следващите избори.

Така хората остават невежи за дълбочината и контекста на процеси, които се случват в продължение на години. И когато тези процеси ескалират, изведнъж се появяват и образованите от Facebook "експерти" и инфлуенсъри, които само допреди няколко месеца са имали затруднения да открият на картата държави като Сирия или Афганистан.

Създават се и митове и погрешни представи, като последният пример е именно за Афганистан и кризата, довела до падането на столицата Кабул в ръцете на талибаните.

Много хора останаха учудени как така страната падна едва ли не само за седмица, a пък през последните години, най-вече в периода на мигрантската криза 2015-2016 г., се чудеха какви са тези афганистански бежанци редом до сирийците и останалите, при положение, че там война няма.

А когато разберат, че война всъщност не е спирала, започват и безсмислените въпроси от рода на "Ама те защо не си стоят там да се бият и не си защитават страната?".

Отговорът е съвсем прост - могат да се бият хора, които имат оръжие и са обучени. В противен случай стават пушечно месо, наред със семействата си. Когато дори уж обучената и въоръжена армия колабира навсякъде, за цивилните не остава голям избор пред лицето на заплахата.

Истината е, че в Афганистан войната не е спирала от две десетилетия, а талибаните системно и методично всяка година провеждаха своите "пролетни офанзиви", инфилтрираха големите градове и затвърждаваха позициите си. По същата логика и мигрантският поток не е прекъсвал в нито един момент, като си вървеше към България през годините, макар и с различен интензитет.

Сега по всичко изглежда, че той не само ще се засили, а много вероятно ще се превърне в истинска вълна.

От ООН изчисляват, че от началото на тази година в Афганистан са разселени над 330 000 души, а цивилните жертви са нараснали с почти 50% спрямо първите шест месеца на 2020 г. При това данните са отпреди падането на Кабул, като кадрите на цивилни, които панически се опитват да се доберат до самолети и какъвто и да е друг изход, показват, че хората, които ще търсят бягство от страната тепърва ще стават все повече.

В момента близо 90% от афганистанските бежанци от последните десетилетия живеят в Пакистан и Иран. Пакистан подслонява над 3 милиона от тях, докато в Иран са между 1,5 и 3 милиона.  

От своя страна, Турция, която вече подслонява около 3,6 милиона сирийски бежанци, също е на път да усети тежестта на кризата в Афганистан. Маршрутът Иран-Турция е най-късият възможен път към Европа за афганистанските бежанци и се използва от десетилетия. Той представлява едно тежко 1500-километрово пътуване през планински райони с кола, автобус, а понякога даже и пеша.

От началото на тази година турските сили за сигурност всекидневно регистрират стотици бежанци, които правят опит за нелегално пресичане на границата с Иран. Към момента в Турция има над 117 000 афганистански бежанци, които реално стават все повече с всеки изминал ден и в тази цифра не влизат хиляди други нерегистрирани или опитващи се да преминат транзитно.

В повечето случаи Турция се използва именно като транзитен пункт, където могат да се изкарат пари, за да се плати следващият етап от пътуването към Европа. А то преминава през Гърция или България.

Данните от Министерството на вътрешните работи за юни показват, че в рамките на същия месец са задържани общо 552 граждани на трети страни, което е с 60% повече в сравнение с май. Само от началото на годината до края на април, когато започна офанзивата, чиито резултат се видя от кадрите на победоносни талибани в кабинета на президента Ашраф Гани, броят на задържаните бежанци в България е три пъти повече в сравнение с първите месеци на 2020 г.

В същото време се оказва, че центровете за настаняване на бежанци вече са препълнени. Във всеки един от трите лагера (в Любимец, Пъстрогор и Бусманци), които са с капацитет по 350 места, вече са настанени по над 650 души.

На този фон каква готовност може да има страната, за да не се окаже в положението отпреди няколко години? Поне от това, което се вижда, ситуацията не е никак розова.

В момента се намираме в практически безпрецедентна политическа криза, на прага на нови избори, с висящ бюджет и институции, които не смеят да предприемат действия и да взимат решения, тъй като администрацията просто не знае какво ще стане утре и кое управление ще дойде да търси сметка и да "изчегъртва".

Пълен хаос - не като в Афганистан, разбира се, но достатъчен, за да парализира работата на ведомства, които и без това не са известни с високата си ефективност.

В тази ситуация политическата отговорност, която наблюдаваме от телевизионни екрани, постове във Facebook, диванчета, джипове и т.н. е абсолютно нулева. Дребни интриги, политическо ритане по кокалчетата, процедурни трикове за блокиране работата на парламента, вадене на кирливи ризи, само и само да се окаля противникът.

Политическият дебат едва ли някога е бил на по-ниско и елементарно ниво, доказвайки наистина колко "близо до народа" могат да бъдат политиците, а всички сме свидетели как лидери се обиждат просташки през медиите, обсъждат си облеклото в парламента, а служебен министър обикаля из студията на сутрешните блокове да се обяснява дали е българин или канадец.

Напълно ясно е, че политическите жълтини и сплетни се харчат повече и вдигат рейтинга, но в крайна сметка пред България има истински и реални рискове, за които трябва да се води разумен дебат.

Защото следващата криза чука на вратата. А когато това се случи, последното, което ще има значение, ще бъдат прокъсаните дънки на депутатите.

Най-четените