Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мило гневниче: Мед в хаоса

Мило гневниче: Мед в хаоса Снимка: БГНЕС

Неделя. Самоопределям се като мечка. При това женска. Имам чувството, че тогава ще се радвам на повече обществена симпатия, отколкото ако се определя само като жена. Прави ми впечатление, че хората винаги са много човечни, когато стане дума за животни. И значително по-малко, ако си имат работа с други хора.

Ето, вижте случая в Белица. Нищо не знаем за двете страни в инцидента, а всички се надпреварват да изразят позиция. При това все в полза на по-силния. Жената била виновна, трябвало повече да внимава. А иначе уж до един сме против насилието над жени, независимо от обстоятелствата. Знам ли, може би интуитивно усещаме, че Гъбарката има по-голям шанс да даде гласа си на грешна политическа сила, отколкото Мечката. Тя най-много да е обвързана с някое НПО. Макар че и двете ми изглеждат сравнително далеч от градската десница, ако питате мен.

Цял ден търся да открия какво е отношението на основните политически сили по въпроса. Обаче лидерите им си траят, точно както и при другия наболял обществен дебат тия дни - прайда. Чакат вероятно да минат изборите.

Понеделник. Според мен приликата между Милена Славова и Мечката е, че и двете са силни индивидуалности със собствено мнение, което поляризира обществото повече от три дни. Разликата е, че мечката няма шанс да я поканят в "Черешката на тортата". Макар че идеята би допаднала на продуцентите, сигурен съм. В случаите, когато тя гостува, може би няма да е най-нелепият участник във формата. Но аз с нетърпение очаквам епизода на нейна територия. Ще ми се да видя родните випове тогава какво поведение спазват. Няма да си докоснат гъбите, така подозирам.

Чисто човешкото ни недоверие тази седмица е насочено освен към Гъбарката и към министъра на икономиката. Тоя Харвард, дето твърди, че го а завършил, изглежда съмнителен. Не сме свикнали да имаме министри от там. Друго си е Университета по библиотекознание и информационни технологии. Или школата на МВР. Предлагам веднъж завинаги да спрем с тая академична дискриминация на дипломите. То полът е въпрос на себеусещане, та образованието ли?!

Вторник. Министър Кирил Петков обаче държи да се изфука. Показва дипломата си. Виждам се принуден да гугълвам как изглеждат подобни документи, за да преценя дали да му повярвам. Не помага. Да вади един двоен лист и да пише отгоре "Контролно", да го препитаме по основния материал. Стига е ровил из тая ББР, развали им на хората развитието.

Мотото не предишните управляващи е "Ред в хаоса"; какъв е тоя хаос, дето се всява в реда им?! Такава хубава подредба си бяха спретнали, хората още говорят за мебелировката. Особено за шкафчета и чекмеджета. Но каквото и да ми разправяте, предизборната борба е вяла. Тия партии само на нас разчитат да се караме от тяхно име във фейсбук. Иначе не виждам защо съществуват политическите значки на профилите.

Апропо, представяте ли си свят, в който влизаш в спор с някого в социалната мрежа, а под профилната ви снимка вместо партийна емблема - дипломите ви. Може и за средно, да не прекаляваме все пак.

Сряда. Снощи гледах Италия и Испания. По телевизията и във фейсбук. И двете места предлагат своята интрига. Няма по-голямо народно себеизразяване от това да се заявиш публично за кой чужд отбор си. Аз например се самоопределям от Италия, понеже обичам спагети и на младини имах прическа като Малдини. Чезаре, не Пауло. Подозирам, че Бойко Борисов е за испанците предвид неговите емоционална обвързаност с Барселона и къщите там.

Обичам продълженията. И после дузпите. Поне тогава никой не спори имаше ли дузпа. Понеже в късния мач очевидно това е темата. Шапка свалям на здравите датски фенове! Останалите, дето трябваше да бъдат в карантина, не ме вълнуват. Ама и на англичаните не им е лесно. Много е трудно хем ковид да ограничаваш, хем футболa да си прибираш вкъщи. Но така е в новата реалност: човек навсякъде трябва да показва здравна тапия. И в много по-редки случаи - диплома.

Четвъртък. Слави Трифонов дал интервю пред "Монд". Не го четох. Разбрах само, че бил федералист и се заканил на Орбан по LGBT линия. Знаех си, че уважава правата на полово различните, още като играеше прочутия си транссeксуален образ в "Ку-ку" с Август Попов.

Замислих се покрай тази трансформация. Ние с кое имаме по-голям проблем според вас? Някой като си смени пола или политическите пристрастия? Понеже то няма кой знае каква разлика дали от мъж ще стане жена, или от бивш заместник-председател на ДСБ - човек на Кунева, а после - звезда на ГЕРБ. За Дани Митов ми е думата, дето с такава гордост го показват по партийните срещи, че чак започвам да се усещам консерватор от такова парадиране. От някогашните хора на Костов май ген. Атанасов остана най-верен на принципите си. Имам предвид тия след падането на строя.

Петък. От вчера София е под засилено полицейско присъствие. Първо помислих, че има някакъв мач. Но после се сетих, че нашите международни домакинства са само формални, главно квалификации. Друга среща имало, разбрах. Казвала се "Три морета". Много наш лаф. Подведох се за секунда, че ще ни връщат старите територии от едно време. Но после разбрах, че става дума за новите територии, към които сме част. Така тълкувам аз всяко включване на Байдън в европейски форум. Апропо, американският президент поздравил министър Кирил Петков. Това ме обнадеждава повече и от дипломата му.

Каквито и политико-икономически форуми да домакинстваме, още сме малко бавнички в бизнеса. Не мога да си обясня например, как нито един пчелар тия дни не се опита да рекламира стоката си с изречението "Мед в хаоса". Визуализация: Гъбарката и Мечката ядат заедно от бурканче, вместо да се карат за територии на оцеляване. Толкова съм добър в копирайтинга, че се чудя как ДБ не са ме издигнали за депутат.

Събота. Ден за размисъл. За Слави беше вчера де. Като поразмислил, не искал да ги казва тия неща за LGBT; французинът грешно го разбрал. Бил си нашият за традиционното семейство, па макар и ерген. Тия французи все се правят на неразбрали. Помните ли Жоел Киню, дето чиста дузпа не ни свири през 94-та? Уви, твърде късно е за VAR в тоя случай. Обаче Стоичков още е във форма, гледам. За мен той е големият печеливш от това Европейско, колкото и да са му платили непрекъснато да ми повтаря, че съмтаймс уин. Ще видим кой уин утре. И колко е дълго това съмтаймс.

В древногръцката драма, разправят, имало един похват - деос екс махина. Решението на всички проблеми ставало с магическо спускане от небето. У нас така идва демокрацията. Демос екс махина. А вие се смеехте, че България може да е дигиталният хъб на Европа. Нищо чак толкова сложно няма в тая технология. Няколко кликвания и готово. Баш като във фейсбук.

Неделя. Ето ги и изборите. Романтиката е сега в машините, както казваше поетът. Не отнема никак много време машинното гласуване. Само 30 години. Така де, секунди да кажа. Даже Бойко Борисов успя да се справи. А той в техническо отношение е консерватор, вижте, че и кирилица на телефона нямаше доскоро. Пак само с охрана се движи, забелязвам. Сигурно да не го убият комунистите и служебното правителство.

Иначе активността не е впечатляваща. Избирателната е почти като предизборната. След края на редовното време резултатът е равен, стига се до продължения и дузпи. Мистерията на българските гласове. ИТН в крайна сметка излизат първи и сега чакаме да разберем какво значи това. Все пак трябва да е драматично докрай.

Вечерта Италия и Англия спорят кой да се прибере с футбола вкъщи. Аматьори. Вижте нашия футбол бе! Никога никъде не излиза вече. Все у дома си седи. Но струва ми се, това не е въпрос на избор. По-скоро е нещо като съдба.

 

Най-четените