Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мило гневниче: Още сме в добре познатата истерия, слава Богу

Зарежете бъдещето, мечтите са надценени. Човек е толкова голям, колкото са големи страховете му сега
Зарежете бъдещето, мечтите са надценени. Човек е толкова голям, колкото са големи страховете му сега

Неделя. Имах кошмар. Много беше стряскащ. Сънувах, че кризата с коронавируса е отминала, но ние сме намерили нова тема, с която да се смазваме психически. После се събудих и си отдъхнах. Нищо ново няма. Още сме в добре познатата истерия, слава Богу. Зарежете бъдещето, мечтите са надценени. Човек е толкова голям, колкото са големи страховете му сега.

Колективното ни съзнание, наречено фейсбук, днес трепти с обявата за работа на някаква напредничава бизнесменка, която търси склададжия със задължителен антигенен тест. Невероятен майтап! Разбира се, че това не е дискриминация, спрете да я тричате. Дискриминация би било, само ако склададжията изискваше тест от нея. Май тотално забравихте тънкостите на добродетелния корпоративен феминизъм. Вдигам тост за жените, които все още не могат така ясно да формулират изискванията си към по-слабия пол.

Понеделник. Не разбирам много от зелена икономика, но имам чувството, че зелените коридори за пазаруване са най-близкото, което сме постигнали в това отношение през годината. И при тях обаче се намират недоволни консерватори. Например баба ми. Тотално отказва да пазарува в коридора. Затова сега й продавам нещата, които й нося, в хола.

Знам какво си мислите. Какъв цвят е? Бяла. Но аз постепенно я свиквам да няма чак такива расови предразсъдъци към себе си. С начина на живот тук цветът на кожата ни е чиста случайност.

Само да не помислите, че това подкрепя тезите на проф. Мирчев, изложени в лекциите му. Единственото, което одобрявам у него е, че ги е пуснал в YouTube. Така синът ми може да ги гледа и да си изкара междувременно едно висше по социология, наред с другото висококачествено дистанционно образование, което получава по терлици.

Вторник. На тоя ден преди много години Мичмана викаше, че Господ е българин, но македонските ни братя може би няма да се съгласят напълно. Те се родеят с нас, само ако има сгода. Което, апропо, е не само българска черта. Затова може би министър Захариева носи наопаки трикольора на маската си. Да не я познаят веднага и да я помислят за унгарка в ЕС.

Но така или иначе, дайте да не се лъжем. Македония не е европейска. Македония е наша! Няма да ни минат дребните им хитринки. Ну, Заев, ну погоди! Макар че ако се навият да ни преотстъпят националния си по футбол, можем да им отстъпим и ние малко място.

Иначе нашите момчета също си ги бива, нищо лошо не казвам за тях. А и не ги познавам повечето, честно казано. Но с играта си в последно време допринесоха да не се събират много хора на едно място повече от всички противоепидемични мерки, взети заедно. Респект!

Сряда. Чувам, че се промъква идеята за постоянно носене на маски в училище. Подкрепям я безусловно. Нека децата свикнат отрано, че образованието е опасно и вреди на хората. Освен онова, преподадено ти от наплашени хора в интернет. Лично аз така се обучавам от известно време. Чета какво са прочели други някъде и го зазубрям, ако ми се връзва с настроението.

Но училището наистина не е най-важният проблем. Така или иначе на света вече има достатъчно умни китайци за всяка наша нужда. Ето, оказва се, че дори т.нар. "американска" ваксина била постигната с активното участие на китайската фармация.

Но ние сме толкова природно интелигентни, че сме теглили границата на конспиративните теории да минава стриктно по линията на 5G-то и вградените чипове. Не е нужно нищо да ни имплантират, ние сами си се следим и ограничаваме. Човек дори общ работник не може да стане, без някоя грижовна лелка да го провери отвътре.

Четвъртък. Помните ли, като ви разправях, че ще се появи носталгия по генерал Мутафчийски. Неизбежно беше. За неслужилите пояснявам - това е един от ефектите на казармата. Започват да са ти мили предишните несгоди, понеже все нещо трябва да ти е мило в мизерията.

Опасявам се обаче, че на носталгиците ще им липсва и Борисов един ден. Поне добрата новина за феновете му е, че вече е достигнал живо тегло, което доста по-трудно ще бъде избутано. Не че някой е тръгнал да го бута де.

Доста от ония, дето подписаха открито писмо против него, го направиха, само защото обичат да пописват. Не го мислиха истински, затова и демократската им критика към властта сега е, че не ги е ограничила и затворила по-рано. Пак необгрижени се чувстват, милите. Ама вие ако търсите излишна решителност у писателите ни, някак си без да искате си признавате, че не четете твърде задълбочено.

Петък. Ако през този ноември не се депресирате, наистина не знам какво чакате. Само не ми отговаряйте "декември", че не мога да ви преценя оптимисти ли сте или песимисти. Понякога се улавям, че развивам странни симптоми. Безпричинно се чувствам щастлив и безгрижен. Дали е сериозно това състояние, как мислите? Разбира се, бързо влизам във фейсбук и незабавно ми минава. Важно е човек да има приятели.

Апропо, като пандемична мярка, Меркел предлага да си имате само един приятел във френдлистата. Знам, че за игрите на немските деца го казва, но важи и за нас. Хем в социалната мрежа всички сме подрастващи, хем зависим от Германия да сме нахранени и преобути. Предлагам да я послушаме; Меркел разбира от мерки. Само нека каже на какви условия да отговаря единственият ни приятел, та да не изглежда дискриминационно спрямо останалите етнически и социални другари. Голям шамар по либерализма излезе тоя вирус.

Събота. Според мен огромният проблем на смъртта е, че ни разфокусира от другите проблеми и страхове в живота. Тъкмо се бяхме захванали с наистина сериозни теми и бам - дойде това. Как да рециклираш сега, кажете ми. Как да ти пука за бежанците или климата. Преди коронавируса имахме по-различна визия за края си. Или ако не по-различна, то поне по-отложена за друг път.

А помните ли страховитите картинки по кутиите от цигари? Какъв креативен провал само се оказаха! Това беше един от ранните неуспешни опити на СЗО здравословната паника да стане мейнстрийм. Хей, я малко по-ведро. Колкото и да е кофти положението, поне вече няма комари.

Надеждата ми за човечеството са ония хора, които все още, въпреки ситуацията, събират акитата на кучетата си в пликче. Това наричам аз изградени хигиенни навици. Нека се пазим взаимно и от други кофти изненади, дебнещи навън.

Най-четените