Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Нека МОЧА си върви "у дома"

Нека не говорим за премахване, а за преместване Снимка: iStock
Нека не говорим за премахване, а за преместване

Той е висок почти 50 метра.

Едни му поднасят цветя, други рисуват върху него анимационни герои, а спорът за него ту утихва, ту се разгаря с пълна сила и стига до абсурдни крайности.

Сега, в светлината на военния конфликт в Украйна, въпросът за премахването на Паметника на съветската армия отново е на дневен ред.

Кметът на район "Средец" Трайчо Трайков предлага започването процедура по преместване на монумента и дискусиите отново се нагорещиха до червено и започнахме да се притесняваме, че сървърите на социалните платформи ще изгорят.

"Който не помни историята, е обречен да я повтаря", припомнят съвсем на място някои крилатата фраза на Джордж Сантяна и смятат, че паметникът не бива да бъде пипан. "Вижте какво става в Украйна!", пригласят също толкова резонно привърженици на идеята МОЧА да се премахне от Княжеската градина.

Тук някъде страстите трябва да отстъпят и да дадат път на трезвата мисъл. Да се премахват паметници от съветската ера не е нещо ново за държавите от бившия Източен блок. От 1993 г. насам Полша е демонтирала над 130 такива монумента.

Статуята на Ленин изчезва от Рига, след това - от Лвов, а после и от Будапеща.

В този ред на мисли, мястото на осемметров войник, който размахва заплашително Шпагин, със сигурност не е в центъра на демократична европейска столица.

Но дори и Трайков не говори за премахване, а за преместване - думи, които може и да звучат сходно, но имат съвсем различен смисъл.

Можем само да гадаем дали кметът на "Средец" е взел пример от Унгария, но и да не е - София съвсем спокойно може да последва примера на Будапеща и да не заличава напълно паметта за социализма. И дори вече разполага с правилното място, за да го стори.

През 1993 г. в покрайнините на Будапеща отваря врати Memento Park - пространство, което приютява социалистическите монументи, независимо колко са мрачни, брутални и пропити с идеология от едно все по-далечно минало.

И всеки може да посети парка и да си припомни това минало, за да не го повтори.

От 2011 г. София си има своя Memento Park - Музея на социалистическото изкуство, подслонил червената петолъчка на Партийния дом, статуи на Димитър Благоев, Васил Коларов, Георги Димитров и Ленин, както и редица скулптури на знайни и незнайни труженици и ударници с чукове и сърпове в ръце.

Време е Паметникът на съветската армия да се присъедини към този ансамбъл, защото там ще си е "у дома".

В Музея на социалистическото изкуство най-накрая МОЧА ще попадне в своя контекст - и времеви, и художествен.

Там монументът ще изглежда наистина адекватно, защото ще е заобиколен от изкуство със същата реторика и смисъл, от творби, сред които ще изглежда хармонично, защото всички те са създадени в унисон с времето си.

Те са изпълнявали определена задача, която обаче отдавна е приключила, и именно затова мястото им е в музей, а не из градските площади.

По този начин в сърцето на София ще се освободи място за паметник, около който ще витае единствено и само обществен консенсус. България разполага с достатъчно такива исторически личности, като тук ще споменем имената на хан Аспарух, княз Борис I, цар Симеон Велики и Васил Левски.

Едва ли има човек, който да се противи на идеята Апостола на свободата, например, да заеме мястото на Паметника на съветската армия, а за подобно начинание със сигурност ще се намерят и щедри меценати и дарители.

А колкото до монумента, който в момента се извисява в Княжеската градина - за него ще можем да кажем, че най-после си е у дома.

   

Най-четените