Да отворят ли и как точно детските градини - тази тема се превърна в арена за ожесточено кръстосване на словесни шпаги. Точно този проблем, ангажиращ родители, деца, възпитатели и власти, се оказва един от най-значимите и същевременно най-трудни за изчистване.
За момента изглежда сякаш няма вярно решение, което да е едновременно безопасно, ефективно и да направи всички щастливи. Опитите за отпускане на мерките и задвижване на икономиката обаче изискват такова да бъде намерено възможно най-скоро.
Родено в безизходица, изглежда, че решението няма да е без компромис, но не трябва и да е за сметка на здравето.
Разбираемо, родителите са тези, които най-силно надигат глас в дебата. След като им се казва, че "вече можете да се върнете на работа", се появява резонният въпрос какво да правят с децата си, когато няма на кого да ги оставят. Отговор няма.
Докато чакат появата на такъв, ги заливат вълните на стреса, причинен от несигурни работни места, намалено възнаграждение, фалирали бизнеси, бумащина и опасения за намалена ефективност от дистанционна работа.
Същевременно родителите на малки деца не са хомогенна група. За едни пълноценното отваряне на градините също не е идеалният избор заради страха за здравето на децата, които многочасово и ежедневно биха контактували със своите връстници, неспособни на тази възраст да спазват дистанция. Идеята за двусменна работа на градините и по-малки групи ще е проблем за други родители, тъй като означава и предоговаряне на работни смени с работодателя, което невинаги е възможно.
Всичко това затруднява намирането на решение, което да удовлетвори всички родители.
За някои от тях е опция жокерът "баба и дядо". Но тук налице е допълнителна тежест върху съвестта на родителите с оглед на постоянните призиви, че именно по-възрастните са сред най-застрашените от вируса. Притесненията в този случай ще са не само за детето, но и за собствените им родители.
Другата страна, която е изправена пред много потециално нерешеми въпросителни, са учителите.
И в училище, и детската градина много от възпитателите също попадат в рисковата възрастова група и се оказват изправени пред страха да се върнат на работа.
И за тях, и за по-младите им колеги обаче от едната страна дебне притеснението, че ще останат без заплати и че ще са с намалено работно време, а от другата е точно обратното - че може да бъдат принудени да работят извънредно за онлайн занимания и двусменни режими.
Кризата поставя и един стар въпрос, за който изглежда е време да се потърси по-категорично и дългосрочно решение - образованието, и то не само предучилищното, трябва да е структурирано така, че да отговаря на времето, в което живеем. Никой не вярва ирационално, че това е последният път, в който ще решаваме тежки въпроси. Но това е добър повод да се помисли колко сме подготвени да се справим при следваща криза.
В сегашния социално-икономически ребус всички търсят отговора в ръцете на управляващите. Те обаче все още не могат да предложат такъв, дори когато акцентът не е толкова върху "кога" ще отворят детските заведения, колкото "как" да се случи това.
Нека обаче не се заблуждаваме, че решение не се търси. Такова все още няма, просто защото ситуацията е нова и няма модел, който да се следва като действащ.
"Ще чакаме Европа", казват от кабинета. Западноевропейските държави обаче са в сходната ситуация да търсят нови модели, защото също не разполагат с подготвени такива, а всеки потенциален ход може да има здравни или икономически последствия. А заради разликите между европейските социални системи и нашата не можем да се надяваме, че действията на големите на континента ще проработят и при нас, че да чакаме техния пример.
Така в крайна сметка финалното решение ще трябва да бъде сътворено от българските епидемиолози, синдикати, експерти и министри. Те трябва да сложат на масата всички притеснения, да обмислят възможните изходи, както и евентуалните последствия от несработване, след което да дадат план за действие. По-възможност - колкото се може по-скоро. И този път не трябва да се измъкват с мярка, която цели да заглуши най-шумните в дебата.
Още отсега обаче предричаме, че каквото и решение за детските градини да се вземе, било то и възможно най-минимизиращо евентуални здравни и икономически негативи, не всички ангажирани страни в тази ситуация могат да останат доволни.
За съжаление, изглежда, че изходът е именно в търсене на това на коя страна ще й се наложи да направи най-малък компромис.
