Дребнавост, отмъстителност и жалка злоба - с тези думи най-ярко може да бъде описана ситуацията с решението на Руската федерация да обяви за издирване разследващия журналист Христо Грозев.
Обявеното срещу него наказателно преследване по неназован член на руския Наказателен кодекс звучи нелепо.
Същевременно с това обаче това за пореден път доказва теза, която Грозев многократно е изтъквал в разследванията си за платформата Bellingcat - Русия на Владимир Путин страда от безсилие, немарливост и тотално игнорира правото.
Тази заповед за ареста на българския журналист е ярък пример за това. Москва едва ли има намерението наистина да го преследва законово, но както самият той заяви, подобен ход поставя на гърба му мишена за наемници, авантюристи и други "приятели" на Русия.
Да го нарочи за "отстраняване", пък ако някой се задейства от нейно име...
Предвид факта, че Грозев от години не е влизал на руска територия, защото има поставен черен печат на паспорта си от руските власти, няма как той да е издирван за истинско престъпление дори по скалъпените закони на Руската федерация.
Неговото престъпление е в очите на Кремъл, но това в случая е много по-страшно от всеки грабеж, всяка кражба на държавни пари или дори от убийство.
Защото това, което Грозев и колегите му в Bellingcat правят от години насам, е да показват на бял свят една болезнена за върхушката в Москва истина - Русия всъщност е слаба.
Да, подобно твърдение определено е спорно, поднесено просто така, защото все пак говорим за държава със солиден военен потенциал, ядрено оръжие и огромни запаси от природни горива и други полезни изкопаеми.
Но слабостта на страната идва от друго - от загнилата ѝ форма на управление, която така и не е отхвърлила уродливостта на предхождащия я комунистически режим.
Русия е класово общество, в което най-отгоре стои президентът вседържец, а под него са службите и олигарсите, посочени или поне одобрени от него. И никой извън тях не може да се издигне, без да получи разрешение за това. В противен случай просто ще бъде смачкан.
Подобна система води единствено и само до засилване на културата на подлизурковците, натегачите и преди всичко - на посредствеността.
В свое интервю за Nova сега Грозев посочва ярък пример за това - руските агенти са немарливи, допускат елементарни (за стандартите на XXI век) грешки и в крайна сметка се издънват.
Разследванията на Bellingcat дадоха светлина именно върху тези издънки - отравянията на Сергей Скрипал, Емилиян Гебрев и Алексей Навални, спонсорирането на сепаратисткото движение в Каталуния или на националистическите протести в Северна Македония.
Всички тези събития имат един общ елемент помежду си - това са провали за руските служби.
Докато вървеше случая с отравянето на Скрипал, в социалните медии можеха да се срещнат множество коментари как нямало начин Русия да стои зад нападението, защото, видиш ли, руските служби са най-добрите и не биха го оставили жив.
Разследването на Bellingcat не просто доказа, че именно руски агенти са отговори за нападението, но и също така разби мита за непогрешимостта на силовия апарат на Москва. А последвали други материали, особено върху отравянето на Навални, само подплатиха тази теза.
За това говори и самият Грозев. Той е категоричен, че един цял отдел на руското разузнаване е бил закрит заради работата на екипа му, която пък е нанесла "непоправима щета върху фикцията, че руснаците имат най-страшните и съвършените тайни служби".
Голяма част от силата на Кремъл идва от това какъв образ си изгражда в очите на собственото си население и на света.
А когато един авторитарен режим, какъвто е този на Владимир Путин, иска да се представи като световна сила, способна да победи целия Запад сама (ако се наложи), се сблъска с реалността по такъв груб начин, този режим не реагира добре.
Днес вече идеята за мощта на Москва вече е разбита, особено след като инвазия в Украйна не продължи първоначално предвидените три дни, най-много седмица.
Материалите на Грозев за Bellingcat за незаконната дейност на руските служби зад граница показват провали и изостаналост от страна на агентите на ФСБ и ГРУ.
Затова и единствената възможна реакция, която Кремъл може да предприеме, е да посочи с пръст човека, чието лице стои зад голяма част от тези разследвания, и да чака нещо да се случи.
Това е акт на безсилие. Проблемът на Москва не е с разследванията на Bellingcat, а в това, че техният модел на управление, базиран изцяло на стари връзки, кой с кого тренира джудо и кой в чий ресторант обядва, просто не работи.
Нещо повече - този модел води до системно гниене.
Преследването на журналисти е просто още един симптом на това морално деградиране на Русия.
