През март президентът на Беларус Александър Лукашенко посъветва народа да пие по 30-40 мг водка, за да не го лови коронавирус.
Националният алкохол на всяка страна с традиции в трапезната култура (и не само) поначало има важен статус, а чудодейните му свойства са описани още във фолклора, съответно - в народната медицина.
Не е трудно да откриеш дълголетен дядо на село, който всяка сутрин обира "лошотиите" от стомаха си с 20 грама хубава ракия, както не е трудно и да разбереш, че голяма част от възрастните там от години се борят с алкохолизма.
Последното обаче много често е резултат от нещо, за което на масата се мълчи, за разлика от вербалните упражнения на тема политика между мохиканите на свободната мисъл - личните тревоги и проблеми.
Прясно излязло изследване на "Галъп" сочи, че 18% (около 1 315 000 души) у нас приемат съвсем сериозно иначе шеговитото твърдение, че всякакви психични проблеми се решават с една ракия и малко повече сън. Тоест, биха посъветвали народа да пие по едно, за да не го лови депресия.
Това е теза, която върви ръка за ръка с вселекуващия цяр "абе, я се стегни", който - всички знаем - мигновено кара реципиента си да се почувства като нов човек без проблеми, камо ли емоционални.
По всичко личи, че отношението на голяма част от обществото към психичните проблеми все още е в конфликт с някои традиционни схващания.
Така например четвърт от населението вярва, че не е нормално мъжете да плачат, като броят им съвпада и с този на хората, които са на мнение, че ако някой страда от депресия, значи просто не се е взел в ръце.
Това не е случайно, нито неочаквано - мъжествеността се легитимира през успеха, силата и увереността, които не са съвместими с признанието за душевен дискомфорт.
Това обаче е като да хванеш нож за острието, за да порежеш с него друг. Казано иначе, обвинението, че не си достатъчно добър представител на пола си, защото си проявил слабост, несъмнено някога ще се окаже противоречие, пред което сам ще се изправиш.
В ракията и съня сами по себе си няма нищо лошо, те просто са израз на битката за това да се открие по-малко дискредитиращ начин за справяне с тези проблеми, вместо да се потърси професионална помощ (нещо, което 12% намират за чист каприз).
Този механизъм е двигател за злоупотребата с концентрат, но тук се забелязва една пукнатина - 63% от хората вярват, че зависимостите все пак са форма на заболяване.
Ще рече, че рецептата работи, но само ако не се прекалява с приложението ѝ: като че ли пак народът беше казал, че да лекуваш болест, след като се появи, е все едно да копаеш кладенец, когато вече си жаден.
