Станимир Беломъжев затвори цикъла. Най-добрият ни състезател по ски ориентиране направи пълен оборот на 360 градуса и превърна мечтата си в реалност. Тази зима роденият в Троян шампион завоюва титлата на Световното първенство в Красноярск, Русия, донасяйки на България първия златен медал от световни първенства в този спорт. Мечтата стана реалност и сега Станимир се върна на изходна позиция с мечта за още една световната титла. Защото както той сам се изразява:
„Лесно се става световен шампион, трудно е да дублираш титлата.“
Разговарям с него за втори път, точно година след първата ни среща. Дали заради спечелената титла, или заради нещо друго, само 12 месеца по-късно Станимир изглежда доста по-улегнал. В деня, в който се срещаме, той получи ключовете от новия си Volkswagen Passat Variant от бранд мениджъра на Das WeltAuto България Ивайло Кирков и Иван Димитров, мениджър продажби в Авточойс - също фен на ски ориентирането. Благодарение на местния представител на марката за гр. Велико Търново - фирма Авточойс, Das WeltAuto - международната марка на концерна Volkswagen AG за продажба на употребявани автомобили, е новият спонсор на шампиона ни след завоюването на световната титла.
Станимир вече има свое лого и шрифт, защото както сам ни разказва - така по-лесно убеждава митничарите, че седемте чифта ски, които превозва не са с търговска цел. Знакът му съдържа завоите, без които ски ориентирането не би било това, което е.
След като приключва официална част по представянето на автомобила, който ще пренася пълната екипировка, необходима за спортната му дейност, сядаме на тихо място в полите на Велико Търново, за да си поговорим за спорт и титли.
Станимир не се притеснява да признае, че мисълта за отказване неведнъж е минавала през ума му, разказва ни за споделената с цялото семейство емоция от спечелването на златния медал и най-накрая разбираме защо счупи щеките в изблик на бурна радост в края на състезанието.
Беломъжев е от спортистите, които не могат да си представят да се състезават за друга държава. Въпреки че ски ориентирането не е пръв приоритет на страната ни - оказва се че финансирането му е намалено след титлата, и въпреки това, той иска да продължава да развява българското знаме на всяко едно състезание. Наскоро Станимир отказа предложение да се състезава за Азербайджан, където немалко наши спортисти решиха да продължат кариерите си именно заради по-доброто финансиране.
„Никога не съм приемал насериозно предложенията от други държави. Дори когато сме стигали до фазата на преговори за финанси, по-скоро съм се проверявал да видя колко са мотивирани, отколкото да си правя аз сметка дали да отивам“, казва Станимир.
Дори когато вече си постигнал всичко и някои биха си помислили, че сега е времето най-накрая да изкараш малко пари от спорта?
- Колкото и глупаво може да прозвучи за някои, аз съм българин и си уважавам държавата. Не мога да си представя да съм на най-високото стъпало на почетната стълбичка и да чуя нечий друг химн. Дори и да знам, че съм българин, това би било неуважение от мен към държавата.
Целите ми са други – затвърждаване на успеха, потвърждаване на световната титла. Тази година има Европейско първенство в България – това е приоритетът ми. Караме едно по едно. Началото е през февруари във Велинград, но все още не се знаят районите, защото те се изготвят на база на снежната покривка. За разлика от биатлона и ски бягането, при нас състезанията не могат да се провеждат на изкуствен сняг. Следващата година отново има световно първенство в Швеция. Ако можем, ще се борим за медал, ако можем, и за златен. Но Европейското е приоритет като една от последните възможности да участвам на свой терен.
Въпреки че сме още септември и за някои хора морският сезон още не е приключил, Станимир отдавна е започнал подготовката за новия състезателен цикъл. Единствената почивка, която той може да „открадне“ е април-май. След това всичко се повтаря – тренировки с колело, на ролкови ски, бягане... Всеки ден, по 5-6 часа, двуразови, триразови тренировки. После идва подготовката на сняг и новият сезон. Така се става световен шампион.
Защо си счупи щеките, след като видя името си първо на светлинното табло?
- Аз не съм ги счупил, защото исках да ги счупя. Това беше една емоция дълго събирана в мен – цялата емоция, която се крие в целия ми осъзнат тренировъчен живот. Абсолютно целият труд, всички неблагоприятни истории, лишения, мъки. Знаех, че стартирам с последен стартов номер, знаех, че няма кой да ме задмине. Знаех, че успях да постигна мечтата си, която цял живот съм преследвал. Точно тази емоция, този вик беше това, което последните четири-пет години ме разделяше от световната титла. Счупих каръка, да му се не види! Успях да постигна това, за което не само аз, но и цялото ми семейство, всички хора, които ме подкрепят – спонсори и приятели, сме мечтали. След като ги счупих дори осъзнах, че това не е най-добрата реклама на фирмата, която ме подкрепя с екипировката, но за щастие те го приеха много позитивно и ми казаха само „Не се притеснявай, страхотно се получи“.
Родителите ти също са спортисти, сега и треньори. Емоцията от титлата и за тях сигурно е била голяма.
- Мисля, че за тях може би беше по-голяма радост. Тази мечта първо беше тяхна мечта. Баща ми беше там (на състезанието – б.а.). Предишният път, в който съм го виждал толкова щастлив, беше, когато му се роди първото внуче. Сълзите му вървяха през очите. Това беше искрена радост. Опитваше се да ги сдържи, но когато тръгна да проговори, усетих, че му е заседнала буца в гърлото. Прегърнах го и си поплакахме истински. Дори сега, като се сетя, пак ми стана приятно. Майка ми и сестра ми са следили състезанието онлайн. Даже когато майка ми е разбрала, че на междинната контрола минавам с първо време и имам малък аванс пред останалите, е решила да отиде в другата стая и да не догледа състезанието. Не от суеверие, а като предпазна мярка да не й се случи нещо от превъзбуда. Дори и аз не мога да предполагам какви са били емоциите вкъщи.
Как се стигна до партньорството ти с Das WeltAuto?
- Имахме подобна идея още преди да стана световен шампион, но може би титлата беше още една предпоставка да проявят те интерес. Потърсихме се взаимно и се получиха нещата.
Освен стартовете от Световната купа и Европейското първенство, Станимир има още една цел пред себе си – да спечели квота за предстоящата зимна Олимпиада в Пьончан. Беломъжев ще се опита да покрие норматива и да представя страната ни в състезанията по ски бягане на олимпийските игри. В момента води преговори с Българска федерация ски (БФСки) и ММС дали може да получи частично финансиране за постигането на тази цел.
„Малко остава, но не знам защо не го приемат насериозно. Направих два много хубави старта в края на миналата година, през тази ми трябват още 3 и смятам, че квотата почти е извоювана. Колкото повече представители има от България, толкова по-голяма авторитет ще има държавата“, смята Беломъжев.
Да си поговорим още малко за мисълта за отказването. Кога усети, че започва да ти натежава състезателната кариера?
- Докато бях студент и ученик, го приемах като нещо нормално. Когато обаче човек приключи образованието си и трябва да започне работа, когато спортът ти стане работа, говорим наистина за професионализъм. Дотогава гледах на пътуванията като на приключение, разнообразие от нормалния начин на живот.
Когато човек се отдаде изцяло на едно нещо, започва да вижда и минусите. Този живот на колела, живот в куфар изморяват. Но такава е професията. Много хора мечтаят да пътуват, животът им да е толкова динамичен, да се срещат с нови хора и култури. Но за жалост професионалните спортисти не виждаме културата. Ние сме в цикъл летище-състезание-кола-стартове-гари. Хубавото на моят спорт е, че поне виждам природата.
Имаш приятелка. Тя как приема факта, че толкова време сте разделени?
- Подкрепя ме. Изключително благодарен съм, че имам такъв човек до мен в нейно лице. Никога не е казвала: „Ти трябва да спреш със спорта. Време ти е да започнеш да мислиш за други неща.“ Съгласна е с това, което правя. Вижда, че това е моят начин на живот и че това ме прави щастлив.
Какво обичаш да четеш? Да гледаш? Остава ли ти време?
- Обичам много да чета биографии, мотивиращи истории, истории за успеха на изградени личности, спортисти, силни хора, от които можеш да научиш нещо стойностно. Наскоро прочетох книгата на Юсейн Болт. И тази Херман Майер, където историята е доста силна – как намира мотивацията да се върне след ужасяващия инцидент, как човек трябва да се бори не само заради себе си, но и заради хората, които го подкрепят. Обичам да гледам филми, но за жалост не ми остава много време. За мен да гледаш един филм означава да отидеш да го гледаш на кино, да усетиш цялата атмосфера. Не ми е приятно да гледам на компютър.
Докато пътувахме с новата ти колата, слушахме рок. Това ли е любимата ти музика?
- Да. И не само когато съм на подготовка. Обожавам рока. Това е музиката, която наистина харесвам. Слушам също денс, поп, джаз, но музиката, която ме описва най-добре, е рокът.
Какво се случва с мечтата Васалопет?
- Още си е мечта, която ще дойде най-вероятно след края на кариерата. Може би една-две години, след като се откажа, когато все още имам силата и издръжливостта. Основният проблем е, че състезанието се провежда през първата седмица на март, когато винаги имаме отговорни състезания, които не мога да жертвам.
Помолихме Станимир да се снима с камерата за 360-градусови снимки, с която Das WeltAuto заснемат автомобилите си отвътре. Ето и резултата. С усърдието на спортист, той направи няколко дубъла, докато не постигна онова, което търси като ефект.
