Футболът не се завърна у дома, но спря там, където рядко е бил – при справедливостта. Финал Франция – Хърватия е най-доброто, което можеше да се случи на световното първенство в Русия. Всеки фен си има пристрастия, но обективността изисква да се признае, че това бяха най-силните отбори на Мондиала.
Отличи се и Белгия, но няма как финалистите да са трима.
Във футбола не винаги най-силният побеждава, тази истина е известна.
Затова на финали са играли семпли отбори, а даже и титла са печелили.
През 1954 г. фамозните унгарци на Пушкаш имат един слаб мач и той е последният – 3:2 за ФРГ. В по-ранната фаза на турнира „маджарите” разбиват същия съперник с 8:3. Кой да предположи, че двата тима ще са на финал, спечелен от немците?!
През 1990 г. Марадона носи на гърба си Аржентина. Тя играе в 90-те минути на финала, без да представлява нещо особено.
Подобни нелепости са не само нечестни. Те носят трайни поражения за футбола.
Най-често тимовете късметлии успяват единствено благодарение на „бетона”, който забъркват пред вратата си. После се намират треньори, клубове и федерации, които силно се впечатляват от ефективността на защитното „ноу-хау”. Започват да го прилагат, ужасът е за зрителите.
Сега е различно. Франция и Хърватия са най-стойностните отбори. Откроиха се сред останалите. Не играят защитно.
Няма месия при тях, поне четирима играчи и от двата тима се сред най-добрите на постовете си. Един от двата най-добре представили се състава ще бъде шампион.
Франция е много силен отбор. Не особено атрактивен, но почти невъзможен за побеждаване. Там е Мбапе. Французите сътвориха мач – шедьовър с Аржентина (4:3).
Дешан постигна феноменален баланс в състава и стори това, което друг не успя – разпределение на силите на играчите така, че по пътя към финала да стават по-силни.
Не се знае таванът на този отбор. Хърватите са и добри, и атрактивни. Истинска наслада е да се наблюдава златното поколение на Модрич и Ракитич. То показа не само класа, но и дух.
Възкръсваше от нищото, след като губеше в резултата срещу Русия и Англия. Мачът срещу добрите стари островитяни бе едновременно красив и грозен – англичаните вкараха гол, но през цялото време приличаха на студенти, издебнали своя професор и сами написали си шестица; професорът обаче ги спипа и скъса.
ОщеФинал Франция - Хърватия! Това да не ви е хандбал?
Изключително ценно и при двата отбора е, че няма чудеса, всичко се дължи на дългогодишен труд. Това е същият отбор, който Дешан гради от четири години. Това е същият тим на Хърватия, който игра изключително добре преди две години на Европейското първенство.
Но имаше един човек тогава, който носеше съотборниците на гърба си. Страната му успя да спре и двата тима – първо Хърватия, после на финала Франция. Помните ли го? Кристиано Роналдо. Гърбът на Роналдо и днес бе як, но стигна само за излизане от групите. Другият голям световен ас – Меси – бе немощен. Но кой го пречупи? Хървати и французи, разбира се.
Истинско щастие е, че Хърватия спечели група D и двата отбора се разминаха на осминафинал. Кой ли вместо тях щеше да се придвижи напред?
Ужасната и непотребната никому Аржентина?
Или пък Дания, която блести с Шмайхел, но оня от трибуните? Футболът днес спечели дори с имената на полуфиналистите. Твърде рано е да се завърне той в Англия. Но е симпатично как младите момчета на Саутгейт, които никой не слагаше в сметките, са там, където например медийният герой Неймар не е.
Освен всичко мачът в неделя има добавена историческа стойност.
При успех Франция ще се изравни с Аржентина по титли и ще задмине Англия. Истински ужас за родината на футбола! Спечели ли Хърватия, Давид ще бие Голиат. Но Хърватия вече направи мача исторически.
През 1962 г. Чехословакия спори с Бразилия за купата и оттогава не е имало световен финалист извън познатите големи имена.
Повече от половин век Давид не бе на сцената, вече е.
Световното първенство, което изпращаме, бе съпроводено и с недостатъци. Фамозен футбол липсваше, треньори новатори нямаше. Мбапе е единственият млад футболист, загатнал за място сред големите. Атлетиката все така доминира над техниката.
Да е жив и здрав Дон Диего, защото той сътвори най-големите атракции.
Но с малки изключения (идеален вариант няма) всеки се нареди в крайното подреждане там, където му е мястото. Който от двата тима стане шампион в неделя, ще бъде справедливо.
Много рядко златните медали са блестели върху футболисти, които едновременно са и класни, и изградили силен колектив, и представили се великолепно на самото първенство. Биха прилягали на Мбапе и Гризман. На Манджукич и Модрич – също.
"Всеки фен си има пристрастия, но обективността изисква да се признае, че това бяха най-силните отбори на Мондиала." - което си е така... си е така. Това са отборите, които имат най-много голове от игра. Но обективността изисква да се признае, че Португалия не е спечелила европейското заради "якия гръб на Роналдо", а най-вече заради Фернандо Сантос и разбира се заради това, че картите им се наредиха (гола на Исландците в последната минута срещу Австрия ги прати в лесния поток... и много други...). Да не забравяме, че Роналдо даже не игра на финала... Португалия след дълги години на загуби на полуфинали (като почнем от 1984 и още 3-4 такива повечето от които загубени от Франция) и финалът 2004, им беше ред да спечелят - по някога става така - с грозна игра, но все пак не е в никакъв случай случайно. Всеки който разбира играта, знае, че Роналдо, колкото и да е добър и да вкарва, не е чак толкова велик колкото го изкарват а просто един голям късметлия (особено последните 3 4 години) и разбира се има добър ПР и незнайно защо журналистите обичат да надуват балона му - както в случаят (той дори не беше най-добрия играч на Евро 2016). Просто трябва да се гледа един негов стандартен мач, той доста често не може да подава като хората... Обективността изисква да се каже, че Португалия на фона на историята си, благодарение на добрия си треньор и късмета са шампиони - а не на един играч, на когото всъщност е преписана цяката слава... Добра статия, но такива уж вметки, между другото, които не са подплатени с реални факти, я развалят. Поздрави!