За своите 23 години Лионел Меси е постигнал неща, за които мечтае всеки футболист. Дори ако Барселона не успее да стане носител на четвъртата в историята на клуба купа от Шампионската лига в края на този месец, вълшебната му игра срещу Реал, въпреки опитите на всеки от тима на съперника безжалостно да го атакува в краката, заслужава да влезе в историята. И двата му гола на „Сантяго Бернабеу" говорят достатъчно за качествата му. Вторият бе демонстрация на най-добрите му футболни умения, а първият - израз на неговата прагматичност.
Гений и работохолик едновременно, Меси успява да даде най-доброто от себе си за спечелването на трофеите на тима. А постоянството, с което Лео демонстрира своя талант не оставя никакво съмнение за това кой е най-добрият футболист в настоящето. Разбира се, всеки играч е длъжен сам да оценява достойнствата си. Но при анализа на това, което Меси вече е постигнал и му предстои да постигне е трудно той да не бъде сравняван с един играч, които също е бил национал на Аржентина и чийто игрови стил приличаше на този на настоящата суперзвезда на Барселона. Става дума естествено за Диего Марадона.
Само преди седмици легендата призова на тези сравнения да бъде сложен край. Но на годините, на които е, при Меси има мощни аргументи, които подсказват кой от двамата всъщност ще бъде по-велик. Мнозина смятат, че дори в този момент Лео вече превъзхожда своя бивш треньор в националния отбор. Както вече споменахме приликата в класата им, техниката и цялостното влияние върху изявите на тима им е потресаваща. Едва ли преди години някой би могъл дори да си помисли, че следващият Марадона всъщност ще прилича толкова много на него...
Има обаче няколко причини, поради които Меси все още изостава от легендарния си сънародник и бивш треньор в националния отбор.
Първата, разбира се, е фактът, че Лео все още не е спечелил световната титла. Във време, в което мнозина считат Шампионската лига за по-сложния и по-престижния турнир, в очите на други титлите спечелени с националния отбор си остават далеч по-престижни и важни като постижение. За да спечелиш световната титла обаче ти е нужен не само талант, който да ти позволи да надиграеш най-добрите защитници в света, но и способност да издържиш на този едномесечен натиск, който оказват както медиите, така и самият отбор.
На Марадона му се отдаде да се справи с това през 1986 и почти през 1990 г. Към класата си тогава той добави и нужните лидерски качества.
На този етап от кариерата на Меси опитът му с националния отбор не се отличава много от този на Марадона. И двамата влизат в първия състав след успешни изяви в младежките национални отбори, и двамата са играли на световно първенство за младежи. На 26 години обаче Марадона печели световната титла при мъжете. Меси ще бъде с година по-голям - на 27 г. - по време на световното първенство в Бразилия. Остава да се надяваме, че тогава и Лео ще постигне успеха на предшественика си.
Има обаче още една причина, поради която Меси все още не е на нивото на Марадона. И тя във факта, че Лео е направил по-малко за Барселона от онова, което Диего направи навремето за Наполи. Това, разбира се, не намалява заслугите на Меси и не обезмисля успехите на Барселона. Каталунците почти са спечелили шампионската титла на Испания и ще играят втори финал за последните три години в Шампионската лига. Освен това със сигурност ще влязат в историята с този си сезон, в който тимът не само показа невероятно красив футбол, но и спечели най-важните трофеи.
Но ключът към успехите, които тимът постигна в последните години, не е само Меси. В този отбор покрай аржентинския гений играят и други големи и много класни футболисти като Шави, Иниеста, Пуйол, Вия. И ако по игровите си качества Лео е лидер, именно това са хората, които му оказват огромна помощ в реализирането на потенциала му.
Когато през 1984 г. Марадона премина в Наполи той попада в отбор, който никога преди това не е печелил шампионската титла на Италия. По това време серия А без никакво съмнение е най-силното първенство в света. По това време в Ювентус е Платини, в Милан - Гулит и ван Бастен, в Интер - Матеус. Конкуренцията е жестока, но Марадона успява да вдъхнови своя отбор и да му помогне да спечели първите две титли в историята на клуба. Да не споменаваме и купата на УЕФА, завоюването, на която по това време е изключително постижение от страна на Наполи.
Човекът, когото неаполитанците наричат Златното момче, разбира се не е спечелил сам всичко това. Но в това, че именно гениалният аржентинец е катализаторът за успехите на Наполи, не се съмнява никой. За местните жители Марадона и до този момент е национален герой.
Дали обаче Меси се нуждае от такова обожествяване, за да стане по-велик от Марадона? По-скоро не. Ако продължи да печели трофеи с Барселона и успее да завоюва световната титла с Аржентина той по свой начин вече ще превъзхожда своя сънародник. Докато това не е факт обаче сравненията между двамата наистина са неуместни.
